Габрово се намира само на 15 км от Трявна. Град, известен не само с любовта си към шегите, с ежегодния карнавал на хумора и сатирата и с многобройните си паметници и мостове, но и с това, че е един от най-дългите градове в България, с дължина 25 км по протежение на поречието на река Янтра. Габрово е и важно занаятчийско и индустриално средище. Заради бурното си стопанско развитие през Възраждането и след Освобождението градът е известен още като „Българския Манчестър“. Точно това съчетание между индустриалното минало и уникалното чувство за хумор на габровци прави града толкова интересен за посещение.

Днес ще ви представим 7 забележителности в Габрово, част от многото такива в старопланинския град, които ви съветваме да посетите.

1. Музей „Дом на хумора и сатирата“

Музей „Домът на хумора и сатирата“ е открит на 1 април 1972 година. Това е единственият такъв музей в света. В него се събира и отразява творчеството в десет зали на над 150 майстори на хумора по света. Домът развива многостранна дейност – той е и музей на смеха, и галерия на световното хумористично изкуство, и информационен център, и място за развлечение, и туристическа атракция за малки и големи. Целите на музея са да събира, проучва, експонира и популяризира хумора на народите в областта на изящните изкуства, литературата и фолклора, фотографията, плаката и веселите празници и маскарадни традиции по света.

Музеят е разположен в центъра на Габрово, близо до автогарата и жп гарата. Домът на хумора и сатирата посреща своите посетители с веселия поздрав на любими хумористични герои, чиито скулптурни композиции могат да бъдат видени в Парка на смеха и които го оформят: Хитър Петър, Чарли Чаплин и неразделните Дон Кихот и Санчо Панса, дело на проф. Георги Чапкънов.

Габровска шега:                                                                                                                  

На габровско семейство дошли гости. Ала се позастояли по-дълго, та по едно време домакинята подсетила мъжа си:
– Хайде, мъжо да си лягаме, че хората може да искат да си ходят!…

2. Националният музей на образованието и Национална Априловска гимназия

Помещава се в сградата на Националната Априловска гимназия. Музеят е в Списъка на 100-те национални туристически обекта. Създаден е през 1973 година и е единственият специализиран музей в България, който съхранява и отразява как се е провеждало образованието в българските земи. Неговият фонд пази паметта на българското образование – около 200 000 документа, снимки и веществени материали, свързани с просветното дело от X век до наши дни. Тук могат да бъдат видени възстановки на килийно училище, на детска градина от края на XIX век и на първото новобългарско училище.

На 2 януари 1835 г. в Габрово е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които по-късно се възприемат като еталон от новосъздадените български училища. От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи, а от 1889 г. приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. Нов етап в развитието ѝ започва през 1988 г., когато на 25 януари е утвърден нов статут – гимназията се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8. до 12. клас и с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение. Именно с това училище е свързано началото на светското българско образование – факт, с който габровци с право се гордеят и днес.

3. Музей Дечкова къща

Дечковата къща е архитектурна и културна забележителност, исторически паметник на културата, построена през 1835 година и една от най-запазените къщи от периода на Възраждането в Габрово. Тя е била дом на едни от най-видните търговци в града. През годините в нея е имало Девическо училище, после е служила за кметство, а по време на Руско-турската освободителна война е била болница за ранени. През ноември 1883 година в къщата е открит и клон на Червения кръст в града.

Днес Дечковата къща изглежда почти така, както когато е построена. При реставрацията са запазени архитектурните традиции на стила, а стаите пазят оригинални мебели от началото на XIX век, превръщайки я в един от най-автентичните музеи на възрожденската архитектура в Габрово.

4. Регионалният Исторически музей – Габрово

Регионалният исторически музей е една от най-старите културни институции в Габрово и е пряк приемник на музея, създаден при Националната Априловска гимназия. В него посетителите могат да видят уникални находки от палеолита като кости на пещерна мечка и на древен човек, оръдия на труда и др., открити в пещерата Бачо Киро, която е сред 100-те национални туристически обекта и се намира близо до Дряновския манастир, западно от Габрово. Музеят разполага с 4 отдела: „Археология“, „България XV – XIX век“, „Етнография“ и „Нова и най-нова история“.

Днес богатата му колекция включва 120 000 фондови единици от епохата на палеолита, през късноантичната цивилизация по тези земи (IV–VI в. от н.е.), Първото и Второто българско царство и османското владичество, до Възраждането и индустриалния подем в града до наши дни. Сред най-ценните му експонати са въоръжение на габровските дервентджии от османския период, най-пълната от музеите в България сбирка сокайно забраждане, първата българска банкнота от 20 лева и знамето на първата фабрика в Княжество България след Освобождението – единственото фабрично знаме, запазено в българските музеи.

Музеят се помещава в красива барокова сграда – паметник на културата от национално значение, дело на архитект Никола Лазаров, построена през 1904 година.

5. Баевият (Байов) мост

Баевият мост е построен през 1855 година от майстор Минчо Стоянов и е един от символите на града, обявен за паметник на културата. Намира се в центъра на Габрово и е един от малкото запазени изцяло каменни мостове в градска среда в България – дялан изцяло от камък. Името му произлиза от стара воденица, разположена съвсем близо до моста, една от многото, построени по течението на река Янтра. Във високата му част може да се види надпис, според който лично султан Абдул Меджид разрешава строежът да бъде извършен и подпомага с дарение направата му.

По-късно на моста са поставени и няколко скулптурни композиции, посветени на участието на габровци в Априлското въстание – „Раненият въстаник“, „Фигура“, „Наука“ и „Априлци“.

6. Паметник на Рачо Ковача

Статуята на Рачо Ковача се намира на голяма скала непосредствено до водите на река Янтра. За местните хора Рачо Ковача е основателят на града, тъй като около неговата ковачница се формира селище и благодарение на него се появява град Габрово и се изгражда обликът му на занаятчийско градче. Стара легенда разказва, че над работилницата на Рачо Ковача е имало голямо габърово дърво и оттам идва името на населеното място. Днес паметникът на Рачо Ковача е един от разпознаваемите символи на Габрово.

Паметникът е единственият у нас, построен в река. Пословични със своята пестеливост, габровци решават да го поставят именно на това място, за да спестят място за жилищна площ и разходи за поддържане на зелени площи около него.

Статуята е от бронз, а неин автор е скулпторът Любомир Далчев. Тя изобразява як мъж, държащ в едната си ръка чук, а в другата – клещи, стиснали парче метал върху наковалня. Самият Рачо Ковача е от Боженци и се пренася в Габрово, като първоначално подковава конете на керванджиите и поправя каруците им. През годините създава семейство тук и по неговия пример постъпват и мнозина други.

7. Църква Успение Богородично Габрово

Един от най-красивите храмове в цяла България е „Успение Богородично“ в Габрово. Сградата е истински шедьовър на църковната архитектура от периода на Възраждането. Намира се в близост до първата църква в града – „Света Петка“. През 1231 година през Габрово преминават мощите на Света Параскева Епиватска на път за тогавашната столица Велико Търново и по християнска традиция на мястото, на което пренощуват мощите, габровци издигат храм. „Света Петка“ съществува и по време на турското робство, докато през 1798 година Капудан Хюсеин напада града с войските си, опустошава го и безмилостно опожарява църквата. Тя не е възстановена, а встрани от останките ѝ е съграден нов храм, без разрешение от турската власт. Новата църква също носи името „Успение на Пресвета Богородица“ и е малка, вкопана в земята. За да не бъде затворена, тъй като няма официално позволение от султана, в нея са настанени самарджии.

През XIX век Габрово се превръща в търговски и просветен център, а жителите му имат нужда от по-голям и величествен храм. Старата църква е съборена и само няколко дни по-късно, през май 1865 година, започва изграждането на нова. Тя е дело на най-известния възрожденски майстор у нас Уста Генчо Кънев, автор и на Априловската гимназия и на още няколко църкви в съседни Румъния и Унгария.

Габровски шеги:            

– Дай ми пет яйца от черна кокошка – рекъл габровец на продавачката.
– Ако ги познаваш, избери си.
Габровецът избрал най-едрите, платил и си заминал.

Габровка попитала съпруга си колко да сложи от яйцето да застрои супата.
– Днес е празник, сложи половината – великодушно отговорил той

Забележителности и атракции в района на Габрово

Освен изброените дотук седем забележителности, Габрово пази още много културни и природни кътчета, за които има време за поне още един ден разходка.

В самия град си струва да се качите и до часовниковата кула. Тя е един от символите на Габрово. Може също да надникнете в останките на крепостта Градище, разположена в покрайнините на града, и да разгледате експозициите на интерактивния музей на индустрията, който проследява пътя на Габрово от занаятчийско градче до водещ индустриален център.

А ако имате време за по-дълга разходка отвъд града, Габрово е чудесна отправна точка за опознаване на близките забележителности в Стара планина. На около 8 км от Габрово се намира етнографски музей на открито „Етъра“. Той представлява възстановено възрожденско градче с работещи водни съоръжения и занаятчийски работилници, а само на 4 км от него, сред гората, е скътан Соколският манастир „Успение Богородично“, известен с уникалната си каменна чешма с осем чучура-соколи, дело на майстор Колю Фичето. Между двете места минава приятна екопътека, по която пешеходната разходка отнема около час и половина.

В посока Дряново се издигат Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ и пещерата Бачо Киро е наблизо. Манастирът е един от най-значимите духовни центрове на България през Възраждането. На юг, по склоновете на Стара планина, се извисява връх Шипка с Паметника на свободата, откъдето се разкрива панорама на 360 градуса към Розовата долина и Балкана, а в подножието на прохода можете да посетите и храма-паметник „Рождество Христово“. А в самото сърце на планината, на 1220 м надморска височина, се намира местността Узана – географският център на България и любимо място за почивка сред природата през всички сезони.

Между Габрово и Севлиево минава екопътека „Витата стена“, дълга 22 км, а на изток се простира природен парк „Българка“ с площ около 22 000 хектара – едно от най-съхранените кътчета на Стара планина. Любителите на природата могат да се насладят и на разходка до Дяволския вир. Това е един от живописните водопади до село Кръвеник.

Представихме ви 7 от най-забележителните места, които не бива да пропуснете, посещавайки Габрово – а както видяхте, в района има още много за откриване. Независимо дали сте на гости на хотел Калина Палас или самостоятелно посещавате региона, отделете време и посетете Габрово. Струва си, ще останете много впечатлени.

Най-важното накратко

• Село Арбанаси се намира на платото над Велико Търново и река Янтра, на около 6 км от центъра на града, с панорамна гледка към Царевец и Трапезица.
• Арбанаси е архитектурно-музеен резерват с прочути възрожденски къщи и църкви, сред които храмът „Рождество Христово" с уникални стенописи от XVI–XVII век.
• Селото е включено в 100-те национални туристически обекта на България и привлича туристи със съчетанието на архитектура и религиозно изкуство.
• Арбанаси е популярна дестинация за гости – за уикенд пътувания, празници и семейни почивки с много хотели, къщи за гости и механи.
• По-долу ще намерите подробна информация за историята на селото, забележителностите, настаняването и практични съвети за планиране на посещението.

Какво ще видим в Арбанаси

Представете си калдъръмени улички, обградени от високи каменни огради, зад които се крият дворове с рози и стари чешми. Дървени чардаци надничат над зидовете, а тишината се нарушава само от птичи песни и стъпки по камъните. Това е Арбанаси – архитектурно-музеен резерват и едно от най-посещаваните български села край Велико Търново, разположено на около 4 км североизточно от центъра на стария престолен град, известно с възрожденските си къщи, църквите с уникални стенописи и панорамната гледка към Царевец.

Двор в Арбанаси, снимка: veliko-turnovo.net

Арбанаси е обявено за архитектурен резерват още през 1964 г., а по-късно, през 1978 г., статутът му е потвърден и разширен като архитектурно-музеен резерват. Ако планирате разходка край Велико Търново, семейна почивка, културен уикенд или търсите място с добре запазено възрожденско наследство, тук ще намерите най-важното за историята на Арбанаси, църквите и архитектурата му, възможностите за настаняване, практични съвети за посещение, идеи за разходки и празничните събития в селото. Именно това съчетание от история, култура и спокойствие прави Арбанаси сред 100-те национални туристически обекта и особено добра дестинация както за туристи и семейства, така и за любители на българското минало.

Къде се намира Арбанаси и как да стигнем

Арбанаси се намира на платото над завоя на река Янтра, над квартал „Асенов" на Велико Търново, с директна видимост към крепостта Царевец. Географски селото е на 4 км от центъра на града, а по шосе – на около 6 км от Велико Търново.

Като гости на хотел Калина Палас ще ви е необходим около 1 час за да стигнете до това прочуто място, съхранило вековна история до наши дни.

История на Арбанаси

Арбанаси е свързано с периода на Втората българска държава и носи в себе си памет от времето на Второто българско царство. Според историците територията е била населена още през XIV–XV век, когато боляри и търговци от Търновското царство живеели в околностите.

Първото сигурно писмено сведение за селото е от фермана на султан Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който Арбанаси и околните му земи са предоставени на великия везир Рустем паша. Това вакъфно право дава на жителите привилегии – освобождаване от 10 и повече данъци, автономно управление и свободно изповядване на вярата.

По време на Османското владичество, през XVII–XVIII век, Арбанаси се превръща в богато търговско селище. Занаятчии, търговци на добитък, вина и кожи натрупват състояния и изграждат внушителни домове. Селото има още казанджии, шивачи, бояджии и обущари. Към края на XVIII и през XIX век обаче кърджалийски нападения, земетресения и епидемии довеждат до упадък и обезлюдяване.

Арбанаси, снимка: veliko-turnovo.net

През XX век интересът към Арбанаси се възражда – започват реставрации, селото получава статут на историческо селище от национално значение, а днес архитектурата и религиозното наследство са съхранени като част от идентичността на България.

Религиозни забележителности и църкви в Арбанаси

В Арбанаси има изключително богато религиозно наследство. Между XVI и XVIII век тук са изградени седем храма, много от които стоят и до днес. Арбанаси е добре запазен важен православен център с църкви, чиито стенописи са сред най-добрите образци на българската живопис от епохата.

Основните храмове, които всеки посетител трябва да види:

• Църквата „Рождество Христово" – най-старият и най-богато изографисан храм.
• „Свети Архангели Михаил и Гавраил" – типичен възрожденски стил със стенописи
• „Свети Георги" – с ценни икони и фрески
• „Свети Димитър" и „Свети Атанасий" – по-малки, но с автентична атмосфера
• Девическият манастир „Свети Никола" – действащ манастир в близост до селото

Част от тези църкви функционират като музеи с входни такси и определено работно време. Много от стенописите са от XVII–XVIII век и представляват уникални паметници на българската култура. Арбанаси е известно с добре запазени църкви от XVI–XVII век, които привличат изследователи и ценители от цял свят.

Църква Рождество Христово, снимка:veliko-turnovo.net

Църквата „Рождество Христово" се намира в югозападната част на село Арбанаси, близо до главния туристически поток. Той е един от най-старите и най-богато изографисани храмове не само в Арбанаси, но и в България.

Храмът е построен през втората половина на XVI век; наосът е изписан първоначално през 1597 г., а по-късно са добавени притвор, параклис „Св. Йоан Предтеча" и Г-образна галерия. В нея и в останалите части на църквата са разпределени над 3500 образа – библейски сцени, „Страшният съд", „Древо Иессеево", портрети на дарители и още много композиции.

Днес църквата е превърната в музей с работно време обикновено от 10 до 18 часа през пролетно-летния сезон. През зимата той работи с ограничено време или по заявка.

Посещението на „Рождество Христово" е задължително за всеки, който е в Арбанаси. Уникалните стенописи, атмосферата на вековна духовност и значението за българската култура правят това място незабравимо преживяване.

Арбанашката архитектура и къщите на богатите търговци

Най-характерни за Арбанаси са арбанашките къщи – масивни каменни постройки, които отвън приличат на крепости. Арбанаси е известно със своите масивни къщи-крепости: дебели каменни стени, минимален брой прозорци, железни решетки и тежки дървени врати. Зад тази защитна обвивка обаче се крие богатство – украсени тавани, резбовани дървени елементи, просторни чардаци и скрити зимници.

Констанцалиевата къща е сред най-добре запазените образци на арбанашката архитектура. Построена през XVII век, тя е подробно реставрирана и превърната в музей, който разполага с автентична обстановка, боядисани тавани и внушителен двор. Други известни къщи са Хаджиилиевата, Кандиларовата и Ламбриновата – всяка от тях е паметник на културата.

Разходката в Арбанаси е своеобразен музей на открито, подобно на Етъра. Почти всяка голяма къща, ограда, чешма или портал тук разказва за времето, когато селището е било център на търговия и занаяти.

Какво да правите в Арбанаси – идеи за разходки и преживявания

Арбанаси е спокойно място, подходящо за както за няколко дневен престой, така и за еднодневна разходка. Ако търсите конкретна програма, ето няколко идеи:

• Сутрешна обиколка на църквите и Констанцалиевата къща
• Разходка по калдъръмените улички с гледки към Царевец и Трапезица
• Посещение на манастира „Свети Никола" в близост до селото
• Велосипедна или пеша разходка между Арбанаси и Велико Търново – маршрутът е живописен и не е дълъг
• Кулинарно преживяване в арбанашки механи – домашни мекици, гювечета, местни вина

Арбанаси, снимка:exoticholiday.bg

Арбанаси и Велико Търново – комбинирана дестинация

Да посетите Арбанаси, без да видите Велико Търново, е като да отворите книга само на половината. Двете дестинации се допълват идеално – за 10–15 минути с кола гостите са от Арбанаси в центъра на старопрестолния град.

Основни забележителности във Велико Търново:

• Крепост Царевец с аудио-визуалното шоу „Звук и светлина"
• Хълмът Трапезица с останките от средновековни църкви
• Самоводска чаршия – занаятчийска улица с работилници и магазини
• Археологически музей Велико Търново
• Църквата „Свети Димитър" – под крепостта

Надяваме се поредното интересно място, което даваме като препоръка за посещение да ви е впечатлило и да го посетите при вашето гостуване в хотел Калина Палас.

Шипченският манастир „Рождество Христово“, познат и като Руската църква, е действащ мъжки манастир и храм-паметник край град Шипка, изграден в памет на загиналите руски войници и български опълченци по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Разположен близо до града, в северозападните покрайнини на Шипка, той е едно от най-впечатляващите и най-разпознаваеми места в района, със позлатени куполи, висока камбанария и архитектура, необичайна за България.

Това е място, което има еднаква стойност за туристи, любители на историята и архитектурата, семейства с деца и всички, които се интересуват от българското Освобождение и православната традиция. По-нататък ще откриете най-важното за историята на манастира, неговите архитектурни особености, значението му като паметник на загиналите и практична информация за посещение и разглеждане на манастирския комплекс. Именно съчетанието между памет, вяра и впечатляваща архитектура прави Шипченския манастир едно от най-значимите места, свързани с Освобождението на България.

Къде се намира Шипченският манастир Рождество Христово?

Манастирът се намира в северозападната част на град Шипка, на около 12 км от Казанлък, в подножието на Шипченския проход.

Посещението му лесно може да се комбинира с други интересни места в района. Най-популярният маршрут включва Шипченския манастир, Паметника на свободата на връх Шипка и забележителностите в Казанлък, сред които Тракийската гробница и Музеят на розата.

Снимка: IloveBulgaria

От хотел Калина Палас ще са ви необходими около 1 час и 10 мин до манастира.

Историята на храм-паметник Рождество Христово

Идеята за изграждането на храм в памет на загиналите във войната възниква скоро след Освобождението. За строежа са събирани дарения, а инициативата е подкрепена от граф Игнатиев и Олга Скобелева – майката на генерал Михаил Скобелев, с активната помощ на руския народ.

Строежът започва през 1885 г., а земята е предоставена безвъзмездно от жителите на града. След близо две десетилетия работа храмът е завършен и осветен през 1902 г, когато манастирът е открит на 28 септември.

През годините манастирът преминава през различни периоди и в историческата памет остава като най голямата светиня на българо-руската дружба. През 1934 г. той е предаден на България от съветското правителство. По късно се утвърждава като един от най-значимите паметници, свързани с Руско-турската освободителна война. Днес той е действащ мъжки манастир към Българската православна църква и е най-разпознаваемият манастир в района. През 1970 г. е обявен за исторически паметник на кулурата.

Архитектура, която веднага привлича вниманието

Най-разпознаваемата част от Шипченския манастир са неговите златисти луковични куполи. Храмът е шедьовър на руската църковна архитектура от XVII век и е проектиран от арх. Антоний Томишко. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и три апсиди.

Старинна снимка, автор: wikipedia

Фасадите са богато украсени с декоративни елементи и цветна керамика, а навън манастирът впечатлява с контраста между златистите куполи и белите фасади, и в същото време над комплекса се издига внушителната кула камбанария с височина 53.35 м.

Тя има 17 камбани, отлети от 30 тона оръдейни гилзи, а най-голямата тежи 11 643 кг и г е подарък от Николай II. Най-малката камбана тежи 20 кг. Камбанарията е една от най-характерните части на комплекса и се вижда отдалеч.

Вътрешността на храма също впечатлява с високите сводове, богато украсения иконостас, иконите в храма, които са дарение от Светия синод на Руската православна църква, и стенописите, изпълнени през 1902 г. и 1957–59 г. Архитектурата и художественото оформление на църквата създават усещане, че човек се намира в руски православен храм, пренесен в сърцето на Стара планина.

В памет за загиналите

Шипченският манастир е създаден не просто като храм, а като паметник на хората, дали живота си за Освобождението на България.

В аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8491 загинали руски офицери и български опълченци. Под храма се намира и крипта, която съдържа 17 каменни саркофага с тленни останки. В манастира са погребани около 18 000 души.

Това придава на мястото особено значение. Докато отвън посетителите са привлечени от красивата архитектура и впечатляващите куполи, вътрешността и криптата напомнят за истинската причина, поради която този храм е построен.

Какво да видите при посещението си?

При посещение на Шипченския манастир си отделете време не само за снимки отвън. Разходете се спокойно из двора и разгледайте архитектурните детайли на храма.

Aвтор на снимката: wikipedia

Не пропускайте:

• внушителните златисти куполи;
• високата камбанария;
• богато украсените фасади;
• вътрешността на храма и иконостаса;
• мраморните плочи в памет на загиналите;
• криптата, ако е отворена за посещение.

Тъй като манастирът е действаща православна обител, е добре да се спазва тишина и уважително поведение, особено по време на богослужение.

Полезна информация за посещението

Шипченският манастир е подходящ както за индивидуални туристи, така и за семейства с деца, и в него често идват поклоннически групи от цялата страна. Посещението е безплатно, но е добре да се проверят актуалните условия и работното време преди пътуването.

Мястото може да се разгледа сравнително бързо, но ако обичате историята и архитектурата, спокойно можете да отделите около час. През лятото работното време е от 08:30 до 19:30 ч. Манастирът не предлага настаняване.

Най-добрият вариант е да включите манастира в целодневна разходка из района. Оттук можете да продължите към Паметника на свободата на връх Шипка, а след това да посетите Казанлък и забележителностите в Долината на тракийските царе. Районът е част от парк-музей Шипка - Бузлуджа. Националното честване на Шипченската епопея се провежда всяка година през август. Храмовият празник на манастира е на 25 декември.

Шипченският манастир – място, което си заслужава да посетите

Шипченският манастир „Рождество Христово“ е от онези места, които съчетават няколко различни преживявания. Тук историята на Освобождението среща православната традиция, а необичайната архитектура прави комплекса различен от повечето български манастири.

Дори ако вече сте посещавали Паметника на свободата на връх Шипка, не пропускайте да спрете и тук. Само на няколко минути от града се намира един от най-красивите храмове в България – място, което впечатлява не само с външния си вид, но и с историята, която пази.

Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ е една от най-значимите православни обители в България. Разположен сред красивата природа край Велико Търново, той впечатлява със своята близо седемвековна история, богато духовно наследство и спокойна атмосфера.

Основан през XIV век от св. Теодосий Търновски със съдействието на цар Иван Александър, манастирът се превръща в един от най-важните книжовни и духовни центрове на Второто българско царство. През вековете е разрушаван нееднократно, но винаги възстановяван, а днес продължава да изпълнява своята мисия като действащ девически манастир.

Независимо дали планирате поклонническо пътуване, туристическа обиколка на забележителности около Трявна или просто искате да научите повече за богатото културно наследство на България, тук ще откриете всичко най-важно – от историята и архитектурата на манастира до практични съвети за посещението.

Килифаревски манастир. Автор: wikipedia.org

Къде се намира Килифаревският манастир

Манастирът се намира в живописната долина на река Белица, в предпланините на Средна Стара планина. Разположен е на около 37 км от хотел Калина Палас, Трявна, на 15 километра южно от Велико Търново, само на няколко километра от град Килифарево.

Пред манастира има безплатен паркинг за посетители.

Местността е спокойна, богата на зеленина и предлага чудесни условия за разходка сред природата. Именно тази тишина и уединение са причината св. Теодосий да избере района за създаването на духовната обител още през XIV век.

История на Килифаревския манастир

Историята на манастира е тясно свързана с духовния разцвет на Второто българско царство. През близо седем века той многократно е разрушаван и възстановяван, но никога не губи своето значение за православната вяра и българската книжовност.

Основаването

Обителта е основана между 1348 и 1350 година от св. Теодосий Търновски – един от най-изтъкнатите духовници и исихасти на своето време. С подкрепата на цар Иван Александър той изгражда манастира върху хълма Градището, над днешното му местоположение. Още от самото начало мястото е замислено не само като манастир, а и като духовен център, където монасите се посвещават на молитва, образование и книжовна дейност.

Килифаревски манастир. Снимка: wikimedia.org

Периодът на разцвет

През втората половина на XIV век манастирът се превръща в едно от най-авторитетните духовни средища в България. Тук се създава Килифаревско-Търновската книжовна школа, която събира стотици монаси и ученици.

Сред възпитаниците ѝ е и бъдещият патриарх Евтимий Търновски, който по-късно извършва мащабна книжовна реформа и оказва огромно влияние върху православния свят. Заради високото ниво на образование и книжовна дейност манастирът често е наричан „вторият университет“ на средновековна България.

Разрушенията

След падането на Търново под османска власт през 1393 година манастирът е опожарен и почти напълно унищожен. По-късно обителта е възстановена, но след участието си във Второто търновско въстание през 1598 година отново е разрушена. В края на XVIII век кърджалийските нападения нанасят нови щети и сградите отново са опожарени.

Новото начало

През 1718 година манастирът е изграден на сегашното си място – по-ниско в долината, край река Белица, където е по-добре защитен. По време на Българското възраждане започва нов период на развитие. Между 1840 и 1842 година Колю Фичето построява днешната църква „Св. Димитър“, която и до днес е сред най-ценните образци на възрожденската църковна архитектура. С течение на времето манастирът се утвърждава като девическа обител и остава важен духовен център за целия Великотърновски регион.

Архитектура на манастира

Днешният манастирски комплекс е изграден през XVIII и XIX век и е прекрасен пример за възрожденска архитектура. Въпреки че не е толкова голям, колкото първоначалната обител, той впечатлява със своята хармония и спокойствие. Посетителите влизат през масивна порта, зад която се разкрива просторен вътрешен двор, заобиколен от двуетажни жилищни сгради с каменни основи, дървени чардаци и традиционни възрожденски еркери. Зеленината, цветята и вековните дървета допринасят за усещането за тишина и уединение. Архитектурата не впечатлява с разкош, а със своята простота и естествено вписване в околната природа – характерна особеност на много български манастири.

Църквата „Св. Димитър“

Главният храм е построен между 1840 и 1842 година от прочутия майстор Колю Фичето, чието име е свързано с едни от най-красивите възрожденски сгради в България.

Църквата е еднокорабна и еднокуполна. Вътрешното пространство е организирано така, че създава усещане за простор и светлина, а масивните каменни колони поддържат централния купол. Фасадата е украсена с характерните за Колю Фичето декоративни арки и ниши, които придават елегантност на сградата, без да нарушават нейния строг монашески облик. И до днес храмът остава едно от най-ценните произведения на възрожденската църковна архитектура в България.

Снимка:wikimedia.org

Иконостасът и иконите

Едно от първите неща, които привличат вниманието на посетителите, е великолепният дърворезбен иконостас. Изработен през 1843 година от майстори от Тревненската художествена школа, той е богато украсен с флорални орнаменти, лозови клонки, птици и библейски символи. Фината дърворезба е покрита с позлата, която създава впечатляващ контраст с каменния интериор на храма. Иконите също са дело на тревненски зографи и се отличават с характерните за школата ярки цветове, прецизни детайли и изразителни образи на светците.

Параклисите и светините

Освен главната църква в манастира могат да се видят и два малки параклиса, посветени на св. Теодосий Търновски и св. Иван Рилски.

Те съхраняват връзката със стария манастирски комплекс и напомнят за вековната история на обителта. В тях са запазени ценни стенописи, датиращи от XVIII век, изобразяващи сцени от живота на Христос, Богородица и почитани български светци.

Сред интересните места в комплекса са още:

• старата камбанария;
• монашеските жилищни сгради;
• дворът с вековните дървета;
• малките градини, поддържани от монахините.

Разходката до стария манастир

Една от най-интересните възможности при посещението е кратката разходка до останките на първоначалния Килифаревски манастир.

Пътеката започва от днешната обител и води нагоре към хълма Градището. Разстоянието се изминава за около 20–30 минути, а маршрутът е сравнително лек и подходящ за повечето посетители.

По пътя се достига до малък параклис, посветен на св. Теодосий Търновски, както и до останките от стария манастирски комплекс. Оттук се разкрива красива панорамна гледка към долината на река Белица и околните склонове на Стара планина.

За любителите на историята това е едно от най-впечатляващите места в района, тъй като именно тук е започнала историята на манастира преди повече от шест века.

Какво може да комбинирате с посещението

Заради близостта си до Велико Търново манастирът лесно може да бъде включен в еднодневен маршрут заедно с:

• Плаковския манастир;
• Къпиновския манастир;
• крепостта Царевец;
• архитектурния резерват Арбанаси.

Трапезица е една от най-значимите средновековни крепости в България, част от историческия облик на Велико Търново и важен жилищен, военен и духовен център на Второто българско царство. Макар често да остава в сянката на Царевец, именно тук археолозите откриват десетки църкви, представителни болярски жилища и ценни находки, които разкриват живота в средновековната столица.

Тази статия е полезна за туристи, любители на историята, археологията и културата, както и за всеки, който планира посещение във Велико Търново.  Днес хълмът е архитектурно-музеен резерват, който съчетава впечатляващи останки с модерна музейна експозиция и дава рядката възможност да се види отблизо как е изглеждал и функционирал един от ключовите центрове на средновековна България. Ако планирате посещение във Велико Търново, Трапезица е място, което определено заслужава да включите в маршрута си.

Трапезица: Най-важното накратко

• Трапезица е един от трите основни хълма на средновековния Търновград.
• Намира се на десния бряг на река Янтра, срещу Царевец.
• През XII–XIV век е важен жилищен, военен и духовен център.
• На хълма са открити останките на 21 средновековни църкви.
• До крепостта може да се стигне пеша или с фуникуляр.
• От върха се откриват едни от най-красивите панорамни гледки към Велико Търново.

Къде се намира Трапезица във Велико Търново

Хълмът Трапезица се издига северозападно от Царевец и е ограден от три страни от живописните меандри на река Янтра. Благодарение на естествената си защита още в древността мястото е било подходящо за укрепено селище и важна крепост на средновековния Търновград.

Днес Трапезица е част от Архитектурно-музейния резерват „Царевец“ и се намира само на няколко минути от историческия център на Велико Търново. Между двата хълма преминава реката, а от панорамните площадки се откриват великолепни гледки към крепостта Царевец, старите квартали към южната част на града и извивките на Янтра.

Много посетители избират да разгледат Царевец и Трапезица в един ден, тъй като двата обекта се допълват и дават цялостна представа за устройството на средновековната столица. В периода на Второто българско царство тук се издигали жилищни, военни и духовни сгради, а важно уточнение е , че Трапезица се приема за втората по значение крепост след Царевец.

Изглед от Царевец към Трапезица

История на Трапезица

Археологическите проучвания показват, че живот на хълма е съществувал още през праисторията, а най-ранните укрепления и храмове датират от края на X век върху естествено защитено място над Янтра, като крепостта е опасана и от река Янтра от три страни. Истинският разцвет настъпва след въстанието на братята Асен и Петър през 1185 година, когато тук се обособява и развива и самата крепост.

След възстановяването на българската държава Търновград става столица на Второто българско царство. Докато Царевец се превръща в седалище на царската власт и Българската патриаршия, Трапезица постепенно се оформя като квартал на висшата аристокрация.

Тук са живели представители на най-влиятелните болярски родове. Откритите жилищни комплекси свидетелстват за висок стандарт на живот, а многобройните църкви показват колко важно място е заемала религията в ежедневието на средновековните жители.

Едно от най-значимите исторически събития, свързани с Трапезица, е пренасянето на мощите на Св. Йоан Рилски, които цар Асен I пренесъл от Средец (София) и през 1195 били пренесени в Търново. Според историческите извори те били поставени в специално устроен храм към южната част на града като реликвите, които били поставени в олтарното пространство, подчертавали значението на построената за тях църква.

След превземането на Търновград от османците през 1393 година крепостта постепенно запустява. Сградите са разрушени, а голяма част от ценните предмети са изгубени или разграбени.

Археологическите открития

Разкопките на Трапезица, започнали през 1879 г., я превръщат в един от най-ценните археологически обекти у нас. Освен крепостните стени тук са разкрити улици, жилищни квартали, работилници, водохранилища, некрополи и десетки обществени сгради.

Особено ценни са откритите златни и сребърни накити, монети, керамика, оръжия и предмети от ежедневието. Те показват, че жителите на Трапезица са били сред най-заможните хора на града в средновековната българска държава.

През последните години археолозите откриват и останки от представителен дворцов комплекс, който вероятно е бил свързан с първите владетели от династията на Асеневци и с живота на болярите. Макар изследванията да продължават, тези находки допринасят за по-доброто разбиране на устройството на средновековната столица и ролята ѝ като крепост на царската власт.

Църквите на Трапезица

Една от най-впечатляващите особености на хълма са неговите многобройни храмове. До момента археолозите са установили останките на 21 църкви, като повечето са проучени в детайли.

Всяка от тях има своя архитектурен облик, а някои впечатляват с красиви стенописи и декоративни елементи, както и с подови мозайки.

Най-голям интерес предизвиква църква номер 8, известна с името „Св. Йоан Рилски“. Църква №8 се приема за храма, в който са пазени мощите, а и е най-голяма по размер, сред проучените на хълма. Помещението към южната част се свързва с реликвите, поставени в специално построената ниша.

Сред останалите интересни храмове се открояват:

• Църква №5 – единствената с добре запазена мозаечна украса;
• Църкви №2, №7 и №14 – използвани като гробници;
• няколко по-малки параклиса, изградени непосредствено до крепостните стени.

Макар голяма част от стенописите да не са съхранени, информационните табла и експозициите помагат на посетителите да си представят богатата украса на средновековните храмове.

Архитектурата на крепостта на Трапезица

Трапезица впечатлява не само с многобройните си храмове, но и с добре организираната отбранителна система. Като крепост на Второто българско царство, хълмът има ключово стратегическо значение. Стените на укреплението следват естествения релеф на хълма и опасват площ от около 80 декара. Изградени са от ломени камъни, споени с хоросан, а на места достигат височина до 8 метра.

До днес са запазени части от северната порта, югоизточната кула и отделни участъци от крепостните стени. При разходка лесно може да се проследи как е функционирала отбраната на средновековния град – тесните проходи, кулите и стръмните склонове са превръщали Трапезица в трудно превземаема крепост.

Освен отбранителни съоръжения археолозите са разкрили калдъръмени улици, жилищни квартали, водохранилища и представителни сгради, които показват, че тук е кипял активен обществен живот.

Как да стигнете до Трапезица

Крепостта се намира в югоизточната част на Велико Търново, непосредствено до квартал „Асенов“. До входа може да се стигне както с автомобил, така и пеша от централната градска част.

В близост до долната станция на фуникуляра има безплатен паркинг, което прави достъпа удобен за туристите, пристигащи с кола.

Ако сте отседнали в центъра на Велико Търново, разходката пеша до началото на маршрута отнема около 15–20 минути. Като гости на хотел Калина палас ще са ви необходими около 50-на минути за да стигнете до Трапезица.

Фуникулярът до Трапезица

Една от най-интересните атракции е фуникулярът, който свързва подножието на хълма с крепостта. Той е особено удобен за семейства с малки деца, възрастни хора и посетители, които не желаят да изкачват стръмната алея.

Самото пътуване трае около три минути, а през стъклените панели се разкриват красиви гледки към река Янтра, старите къщи и крепостта Царевец.

Фуникулярът обикновено работи през активния туристически сезон – от началото на май до края на октомври. През останалата част от годината достъпът до хълма е само по пешеходната алея. Работното време и графикът могат да се променят според сезона и метеорологичните условия. За актуални цени и работно време проверете тук.

Най-добрите панорамни гледки

Една от причините много туристи да харесват Трапезица дори повече от Царевец са панорамите.

От различните площадки се откриват великолепни гледки към:

• крепостта Царевец;
• Патриаршеския храм;
• завоите на река Янтра;
• старите възрожденски квартали;
• хълма Света гора;
• съвременната част на Велико Търново.

Най-подходящото време за снимки е рано сутрин или малко преди залез, когато светлината прави каменните зидове и околните хълмове особено живописни.

Полезни съвети

За да бъде посещението максимално приятно:

• носете удобни обувки;
• през лятото вземете вода и шапка;
• след дъжд бъдете внимателни, тъй като част от алеите могат да бъдат хлъзгави;
• не се качвайте върху археологическите останки;
• отделете време за музейната експозиция – тя дава много по-пълна представа за историята на крепостта.

Ако разполагате с цял ден във Велико Търново, комбинирайте посещението на Трапезица с Царевец, църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и Самоводската чаршия. Така ще получите най-пълна представа за историята и атмосферата на старопрестолния град.

Интересни факти за Трапезица

Макар Царевец да е най-известната крепост във Велико Търново, археолозите определят Трапезица като едно от най-богатите находища на средновековни паметници в България.

Ето няколко любопитни факта:

• Името „Трапезица“ вероятно произлиза от думата „трапеза“. Според една от най-разпространените теории хълмът е получил името си заради дворцови тържества или общи трапези, организирани след големи религиозни празници. Съществуват и други хипотези, но нито една не е окончателно доказана.
• На сравнително малката площ на хълма са открити останките на 21 средновековни църкви – впечатляваща концентрация на храмове, характерна за духовните центрове на Второто българско царство.
• При археологическите разкопки са намерени златни и сребърни накити, монети, оръжия, печати, кръстове и предмети от бита, които свидетелстват за високия социален статус на жителите.
• Част от откритите сгради се свързват с представители на династията на Асеневци, макар изследванията върху комплекса да продължават.
• От панорамните площадки на Трапезица се откриват едни от най-красивите гледки към Царевец и стария град.

Какво още да посетите наблизо

След разглеждането на Трапезица лесно можете да продължите разходката из историческата част на Велико Търново.

Най-близките забележителности са:

• Крепост Царевец – символът на средновековната българска държава.
• Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ – един от най-значимите храмове в българската история.
• Самоводската чаршия – възрожденска улица с работилници, галерии и традиционни занаяти.
• Паметникът на Асеневци – една от емблемите на Велико Търново.
• Музеят „Възраждане и Учредително събрание“ – разказва историята на създаването на Третата българска държава.

Ако разполагате с повече време, можете да посетите и Арбанаси, което се намира само на няколко километра от града.

Заключение

Трапезица е много повече от археологически обект. Това е място, където историята оживява сред крепостните стени, древните храмове и великолепните гледки към старопрестолния Търновград.

Докато Царевец разказва историята на българските владетели и патриарси, Трапезица показва живота на болярската аристокрация и духовното богатство на средновековната столица. Именно съчетанието между история, археология и природни панорами превръща хълма в една от най-впечатляващите забележителности във Велико Търново.

Независимо дали посещавате града за първи път или се връщате отново, разходката из Трапезица ще ви помогне да опознаете една по-малко известна, но изключително ценна страна от историята на България.

Преображенският манастир е сред най-впечатляващите православни светини в България. Разположен под отвесни скали в живописния пролом Дервента на река Янтра, той съчетава богата история, забележителна архитектура и едни от най-ценните възрожденски стенописи в страната. Преображенски манастир носи официалното име „Преображение Господне“ и е действащ духовен център, който продължава да привлича поклонници и туристи целогодишно.

Смятан за четвъртия по големина манастир в България, той е и най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново. През вековете играе важна роля за съхраняването на православната вяра, българската култура и националната идентичност.

История на Преображение Господне и Преображенски манастир

Първите сведения за манастирски живот в района датират още от XI век. Според историческите източници обителта първоначално е била разположена южно от сегашното си местонахождение и е бил разположен на друго място спрямо днешния манастирски комплекс. Манастирът е бил метох на Ватопедския манастир в Света гора, което означава, че е функционирал като негово зависимо духовно средище.

По време на управлението на цар Иван Александър манастирът придобива по-голяма самостоятелност. Около 1360 година е основан в познатия си средновековен вид, получава автономност и се превръща в значим духовен център на Второто българско царство. С обителта се свързват имената на цар Иван Шишман и царица Теодора-Сара, като Сарин или Шишманов се срещат и като обозначения, свързвани с родовата им принадлежност в някои източници.

След падането на България под османска власт манастирът е разрушен. Както много други български манастири, и той преживява тежък период на запустение, а монашеският живот постепенно замира. В края на Средновековието обителта запада.

Възкресение на Преображенския манастир

Новият живот на манастира започва през 1825 година благодарение на отец Зотик. С много усилия и подкрепата на местното население той поставя началото на възстановяването на светата обител.

След получаването на султански ферман става възможно изграждането на нови сгради и възстановяването на църковния живот. Местната общност активно участва както с труд, така и с дарения. Благодарение на общите усилия постепенно се оформя внушителният комплекс, който познаваме днес.

През Възраждането манастирът се утвърждава като важен център на дарителството и просветната дейност и има важна роля в тези процеси като част от възрожденската духовна и културна мрежа. В манастира се съхраняват богослужебни книги за църквата и се развива активен духовен живот.

Стенописи: „Колелото на живота“ и други шедьоври в Преображенски манастир

Една от най-известните забележителности в Преображенския манастир е стенописът „Колелото на живота“, дело на големия възрожденски художник Захарий Зограф. Стенописите в църквата са негово дело и са изписани в периода 1849–1851 г.

Фреската е разположена върху външната стена на главната църква и представя различните етапи от човешкия живот – от раждането до смъртта. Чрез богата символика художникът напомня за преходността на земното съществуване, човешките стремежи и неизбежността на времето.

Стенописът „Колелото на живота“

Особено интересен е фактът, че Захарий Зограф оставя своя подпис и автопортрет, което е сравнително рядко явление в православното църковно изкуство от онова време. По този начин художникът демонстрира новото самочувствие на българските творци през Възраждането.

Освен „Колелото на живота“, в манастира могат да бъдат видени сцени от Страшния съд, жития на светци и множество библейски композиции от вътрешната украса на църквата, отличаващи се с висока художествена стойност.

Храмът „Преображение Господне“

Главната църква на манастира е посветена на празника Преображение Господне. Строежът започва през 1834 година, а храмът е завършен през 1837 година.

Първоначално строителството е ръководено от майстор Димитър Софиялията, а впоследствие работата е довършена от прочутия възрожденски строител Колю Фичето. Благодарение на неговия талант църквата придобива своя впечатляващ архитектурен облик.

Храмът впечатлява с красивите си фасади, декоративни арки и хармонични пропорции. Иконостасът е дело на Колю Фичето и майстор Станю Марангозина и се смята за едно от значимите произведения на българското възрожденско дърворезбарство.

Към ансамбъла принадлежи и камбанарията с часовника, построена през 1861 г.

Съвременният облик на манастира до голяма степен е резултат от съвместното наследство на Колю Фичето и Захарий Зограф – две от най-ярките личности на Българското възраждане, и с това манастирът е известен и със съчетанието между архитектура и живопис.

Къде се намира Преображенският манастир

Преображенският манастир се намира в Северна България, в живописния пролом Дервента на река Янтра.

Разстоянието от Велико Търново е приблизително 6 километра в северна посока, а село Самоводене се намира съвсем близо до манастирския комплекс, което подчертава значението му за духовните и културните маршрути около Велико Търново и региона. За да стигнете до Преображенски манастир от хотел Калина Палас ще ви е необходим около час.

Естествената среда около обителта е особено впечатляваща. Манастирът е разположен непосредствено под високи скални масиви, които създават усещане за уединение и духовна атмосфера. Именно тези отвесни скали придават на мястото характерния му мистичен облик.

През 1991 година в района над манастира се случва свличане на скални маси, при което е пострадала част от монашеските килии, но основните сгради на комплекса оцеляват.

Практическа информация за посетители

Преображенският манастир е действаща православна обител и е отворен за посетители през цялата година.

Богослужения се извършват редовно, като най-тържествени са службите по време на големите християнски празници и особено на храмовия празник Преображение Господне.

При посещение е препоръчително да се спазва подходящо облекло и уважително поведение. Посетителите трябва да поддържат тишина и да проявяват уважение към монасите и богомолците.

За любителите на фотографията най-подходящото време за снимки е сутрин или в късния следобед, когато светлината подчертава красотата на скалите, архитектурата и стенописите.

Значение за България

Преображенски манастир има изключително значение за духовната история на България и е бил център на дарителството в България. През различни исторически периоди той е бил средище на православната вяра, книжовността и борбата за църковна и национална независимост.

По време на Руско-турската война от 1877–1878 година манастирът е превърнат в болница, а в по-ранни периоди не един деец е намирал убежище в манастира. В благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги. Те оставят и богослужебни книги за църквата.

Днес манастирът е сред най-посещаваните туристически и поклоннически обекти в района на Велико Търново и поради това манастирът е един от значимите духовни и исторически центрове в района, който продължава да пази своето културно и духовно наследство.

Транспорт и маршрути до Преображенския манастир

До манастира се достига лесно по пътя между Велико Търново и Русе. След отбивка по обозначен маршрут посетителите могат да достигнат директно до комплекса.

От центъра на Велико Търново пътуването с автомобил отнема около 10–15 минути. Пътят е добре поддържан и преминава през красиви природни гледки покрай река Янтра.

В близост до манастира има обособени места за паркиране, което прави посещението удобно както за индивидуални туристи, така и за организирани групи.

Кратко въведение за Царевец и Велико Търново

Няма как да говорим за Велико Търново, без първата асоциация да бъде Царевец. Извисяващ се над стария град, хълмът е мястото, където историята на България оживява сред крепостни стени, средновековни улици и величествени руини. Днес архитектурно-музеен резерват Царевец е сред най-посещаваните културни обекти в страната и символ на българската държавност.

Разположен в историческото сърце на Велико Търново, резерват Царевец впечатлява не само със своята история, но и с атмосферата, която носи. Още с преминаването през старинния мост към крепостта посетителят усеща духа на средновековния Търновград – столицата на Второто българско царство.

Царевец има изключително значение в историята на България. Хълмът е стратегически избран за център на управление на българската държава заради своето доминиращо положение и естествена непристъпност. Именно тук са управлявали българските царе. След Въстанието на Асен и Петър Търново става столица на България, а хълмът е столица на държавния и духовния живот за повече от две столетия. Неслучайно архитектурно-музеен резерват Царевец е включен сред Стоте национални туристически обекта и продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места в България като главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185–1396), когато Търново е столица на царството през XII–XIV в.

Кратка справка за Царевец

Първите следи от човешка дейност тук датират от IV хил. пр. Хр. Крепостта Царевец е разположена на хълм, а в югоизточния край се намира средновековна отбранителна кула, възстановена по модел на кулата в Червен; тук са дворцовият и патриаршеският комплекс. На територията на крепостта са разкрити основите на 470 жилищни постройки и 23 храма, които показват, че хълмът е бил обитаван, както и останки от други сгради в тази част, украсени с великолепни фрески.

Архитектурно-музеен резерват Царевец

Архитектурно-музеен резерват Царевец обхваща целия исторически хълм и прилежащите му територии, които са наситени с история и археология . Разположен е в близост до стария град и е един от най-значимите исторически комплекси във Велико Търново, място с голям символен заряд. Границите на резервата следват естествените извивки на река Янтра и старите крепостни укрепления, които в миналото са защитавали средновековната столица на България.

Резерват Царевец е защитен като културна ценност от национално значение. Консервацията и поддръжката на обекта се извършват под наблюдението на Регионален исторически музей – Велико Търново, който играе основна роля в опазването на историческото наследство на Велико Търново. Архитектурно-музейният резерват е сцена за редица културни и исторически събития, включително Международния фестивал „Ежедневието на средновековен Търновград“, който се провежда сред автентичната атмосфера на комплекса.

Сред най-впечатляващите структури в архитектурно-музеен резерват Царевец са:

• внушителните крепостни стени;
• главната порта на крепостта;
• Балдуиновата кула;
• дворецът на българските царе;
• Патриаршеският комплекс;
• средновековните жилищни квартали.

Укрепителната система включва основен вход, бойни кули и други защитни елементи, чрез които един средновековен град е пазел него и жителите му.

Разходката из резервата разкрива гледки към стария град на Велико Търново, тесните калдъръмени улици и живописните къщи, накацали по хълмовете край Янтра, както и към другият важен археологически обект -Хълмът Трапезица.

Легенди за Царевец – там, където се срещат история и въображение

Царевец не е просто важен паметник на културно-историческото наследство на България. Това е място, около което от векове витаят различни легенди и истории – някои се опират на исторически документирани събития, други са родени от народното въображение. Именно тези легенди придават на хълма една особено вълнуваща атмосфера.

Балдуиновата кула

Сред най-популярните легенди е тази, свързана свързана с Балдуиновата кула. Тя разказва, че след битката при Одрин през 1205 г. латинският император Балдуин Фландърски е пленен от цар Калоян и отведен в Търново. Според преданията той е бил затворен именно в тази кула, в която остава в плен до края на живота си, поради нежеланието си да се подчини на българския цар. Историческите източници не дават напълно категоричен отговор за достоверността на тази история, но факт е , че тази кула носи името на Балдуин и до ден днешен.

Тайните подземия на крепостта

Сред местните хора често се говори за тайни тунели под Царевец. Легендите разказват, че те са свързвали дворците с различни части на стария град, а някои дори стигали до съседните хълмове.

Разкрити са отделни подземни съоръжения, но няма доказателства за сериозна подземна мрежа. Въпреки това идеята за скрити проходи продължава да бъде интересна и любопитна както за местните хора, така и за посетителите.

Скритите съкровища

Една от най-вълнуващите легенди е за скрито царско съкровище. Според разказите, при падането на Търновград част от богатствата на царете били скрити някъде из крепостта. До днес няма доказателства, че това съкровище е открито, но историята продължава да привлича въображението на посетителите.

Посетителски център и мултимедия

Съвременният посетителски център в архитектурно-музеен резерват Царевец комбинира история и технологии по впечатляващ начин. Мултимедийните атракции позволяват на посетителите да се потопят в атмосферата на средновековното Велико Търново чрез интерактивни възстановки и дигитални презентации.

Сред най-интересните преживявания са:

• 3D реконструкции на стария Търновград;
• виртуални карти на крепостта Царевец;
• интерактивни екрани с исторически личности;
• аудио-визуални разкази за владетелите на България.

Особено впечатляващ е спектакълът „Звук и светлина“, превърнал се в емблема на Велико Търново. Светлини, музика и лазерни ефекти превръщат хълма Царевец в сцена, която разказва историята на българската държава. Спектакълът „Звук и светлина“ се наблюдава най-добре от площад „Цар Асен I“ пред главната порта на крепостта.

За училищни групи архитектурно-музеен резерват предлага образователни програми, исторически беседи и интерактивни уроци, чрез които децата опознават живота в средновековно Велико Търново.

Регионален исторически музей – Велико Търново

Регионален исторически музей – Велико Търново е сред най-старите и значими музеи в България. Неговата история започва още в края на XIX век, а днес институцията управлява множество културни обекти, включително архитектурно-музеен резерват Царевец.

Постоянните експозиции на историческия музей представят:

• археологически находки от Царевец;
• средновековни оръжия;
• царски печати и монети;
• икони и ръкописи;
• предмети от ежедневието на болярите.

Исторически музей Велико Търново има важна роля в проучването и популяризирането на резерват Царевец. Благодарение на археолозите и реставраторите много от откритите артефакти днес могат да бъдат видени от посетителите.

Археологически музей и изложби

Археологическите находки от Царевец разказват за живота в средновековната българска столица. При разкопките в резервата са открити:

• златни накити;
• керамика;
• оръжия;
• църковна утвар;
• монети и печати;
• фрагменти от стенописи.

Не бива да пропускате и още няколко много важни обекта, свързани с историята на Велико Търново:

• Патриаршеска църква „Възнесение Господне“, възстановена и изписана през 1981 г.
• „Свети четиридесет мъченици“
• „Свети Димитър Солунски“
• „Свети Петър и Павел“
• „Свети Георги“

Интересна идея за временна изложба е:
„Тайните на Царевец: животът зад крепостните стени“, която да представя ежедневието на царе, боляри и занаятчии в стария Търновград.

Практическа информация за посетители

• Архитектурно-музеен резерват Царевец работи целогодишно, като работното време варира според сезона. В активните туристически месеци крепостта е отворена до по-късно вечер, което позволява посещение и на спектакъла „Звук и светлина“.Посетителите могат да избират между:
  • индивидуални билети;
  • семейни пакети;
  • комбинирани билети за музей и резерват;
  • групови посещения.

В близост до Царевец има удобни паркинги, а старият град на Велико Търново предлага множество хотели, ресторанти и туристически маршрути.

• Работното време на крепостта Царевец е от 8:00 до 19:00 през април-октомври и от 9:00 до 17:00 през ноември-март, като влизането на посетители се преустановява 45 минути преди края на работното време.

Маршрути и събития във Велико Търново

• Перфектният ден във Велико Търново започва с ранна разходка из резерват Царевец, когато крепостта е по-спокойна и гледките към Янтра са особено красиви. След посещението на архитектурно-музеен резерват Царевец туристите могат да продължат към:
• Самоводската чаршия;
• хълма Трапезица;
• Арбанаси;
• църквата „Св. Четиридесет мъченици“;
• исторически музей Велико Търново.

Вечерното шоу „Звук и светлина“ е едно от най-запомнящите се преживявания във Велико Търново и придава съвсем различна атмосфера на крепостта Царевец. Не бива да се пропуска. Информация за това кога се провежда може да откриете в сайта на града.

Лятото е вече тук и не ни остава нищо друго освен да му се насладим и да грабим с пълни шепи, от всичко, което то ни предлага. Всеки, който е бил наш гост или е посещавал град Трявна знае, че лятото в Балкана е неповтормо красиво, запомнящо се и зареждащо всички сетива.

Oткрийте удоволствието от движението и активния живот! Научете нови неща за Трявна и региона! Намерете нови приятели… и още много и положителни емоции с програмите за активен отдих, осигурени от нашите приятели от Travel Plus.

За всеки сезон и всички възрасти

Вело преходи и пешеходни маршрути през лятото, ски спорт през зимата – групи, съобразени с вашите индивидуални качества. Потопете се в „тайните на Балкана.“ Да не забравяме и тийм бийлдингите, които най-често се организират именно през летния сезон.

Велосипедни преходи

Как Ви звучи вело преход с вкусна спирка или дегустация на craft бира? А двудневно вело приключение със спирки на панорамни площадки и в защитени местности с редки растителни  и животински видове? По-голяма част от маршрута преминава през територията на Природен парк „Българка“.

Открийте ‘малките тайни’ на Балкана – на място, където природа и история представляват едно цяло! Ако имате собствен велосипед, носете го със себе си! Ако ли не, информирайте ни своевременно и ще Ви бъде оказано съдействие за наемане на велосипед на преференциална цена!

Пешеходни преходи и разходки

Тревнвнският Балкан предлага изключително живописни маршрути и невероятно разнообразие от места, които да посетите. Разнообразие за всички, които търсят среща с природата в най-чист и неподправен вид, а маршрутите са съобразени с подготовката на участниците в групата.

Пешеходните преходи и разходки обхващат всички нива на трудност – от начинаещи до напреднали и експерти – и се предлагат на предварително обявени дати или по запитване. Eто тук може да прочетете повече за преживяванията на наши гости, участвали в преход в Природен парк „Българка“ -> Травъл блогъри на гости в хотел Калина Палас

Приключения по земя, въздух и вода

Ако сте от този тип хора, които не се задоволяват просто с лежерна почивка, а имате необходимостта да предизвикате себе си и да преживеете нови емоции, то следващите предложения може би са именно за Вас.

Изживейте нещо незабравимо, различно от обичайното! Всички приключение са адаптирани и напълно постижими за всички хора в активна форма и в добро физическо здраве, без значение от възрастта им.

Воден поход с каяци, ориентиране за любители, комбинирани турове пеша и с велосипеди, преход по билото на Стара планина, а за феновете на по-екстремните изживявания – триатлон за любители и ултра преход без състезателен характер – за всекиго по нещо.

Тематични и специални активности

Да преживееш Трявна и Тревненския Балкан. Безценно. Заповядайте на разходка в компанията на експерт в областта на ботаниката, орнитологията и историята. Ще се запознаете с редки растителни и животински видове, както и ще научите любопитни факти свързани с историята на нашия хубав край.

За повече информация относно провеждане и потвърдени дати може да посетите сайта на https://travel-plus.net/.

А за почивката и приятното преживяване след активностите в Трявна и региона ще се погрижим ние. Заповядайте в Хотел Калина Палас.

Днес решихме да ви разкажем за две не толкова популярни сред туристите места. Едното е в град Трявна, а другото е в град Плачковци. Какво ги обединява ли, ще попитате? „Стените на храбростта“ ще ви отговорим ние.

Заслужава си да отделите време и да посетите единствения по рода си мемориал, отдаващ почит към загиналите за свободата на България, издигнат в Трявна под формата на кромлех – каменен кръг, паметен ритуален комплекс, отдаващ почит към воините, загинали в името на родината и и този в Плачковци под формата на отворена книга, съставена от шест плочи от черен гранит.

Стена на храбростта, гр. Плачковци снимка:gotryavna.bg

В навечерието на 143-та  годишнина от избухване на Априлското въстание, в град Трявна и град Плачковци на 19.04.2019 г. , са открити двата паметни мемориали „Стена на храбростта“. Там са изписани имената на героите, загинали за България и родени  на територията на община Трявна.

Стена на храбростта

Паметникът в  Плачковци е изграден  по инициатива на жителите на града, Съюза на военноинвалидните кооперации, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Върху 6-те гранитни плочи са изписани 121 имена на българските  военнослужещи, загинали в  шестте войни, в които участва Третата българска държава. Паметникът е издигнат с безвъзмездния труд на граждани и местни патриоти. От архивите на всички села, съществували в миналото и понастоящем в района на Трявна, са издирени имената на героите от региона, платили с живота си за свободата на Отечеството.

Стена на храбростта, Трявна снимка: gabrovo news

В Трявна знайните и незнайни тревненски герои от войните са увековечени върху големи мраморни плочи оформящи така наречената „Стена на храбростта“. В средата на мемориала за вечни времена ще гори „вечния огън“ в памет на българските военнослужещи, загинали в шестте войни. Така наречената „Стена на храбростта“ е по идея на Борис Николов – председател на съюза на военноинвалидните кооперации в България и председател на координационният съвет на военно–родолюбивите организации по инициативата „Една детска сълза – една молитва.

Две места, които доказват родолюбивия дух на нашия край, на паметта и почитта, която имаме към своите деди, отдали живота си в името на България.

Знаете, ли че в Трявна се намира единственият по рода си музей в нашата страна, който е посветен на изкуството на дърворезбата.

Даскаловата къща

Музеят на резбарското изкуство неслучайно се намира в Трявна. Тук най-старата художествена школа в България – Тревненската. Тя възникнала на границата между XVII и XVIII век и се развила в три направления – иконопис, дърворезба и строителство. Това са и трите основни занаята, които са практикували тукашните майстори. В музея са представени трите основни типа дърворезба – най-простата, т.нар. овчарска резба, резбата за украса на дома и най-красивата, но и най-трудна за изработване църковна резба.

Иконостас. Снимка източник: http://d-art.tryavna.biz

Типичната тревненска къща е била украсявана почти навсякъде в интериора – по мебели, тавани, врати, колони, иконостаси. По традиция във всяка къща присъствал домашният иконостас. Музеят пази едни от най-добрите образци на иконостаси, дело на тревненски майстори. В музея е уредена и дърворезбарска работилница, която показва начина, по който се изработва дърворезбата, както и инструментите на майстора.

Наши гости, посетили кратък курс по дърворезба в Даскаловата къща.

Музеят на дърворезбарското изкуство се помещава в Даскаловата къща. Даскаловата къща е построена през 1804 – 1808 г. Наричана е Къщата със слънцата. И до днес се спори чие резбовано слънце грее по-красиво: изрязаното от стария майстор Димитър Ошанеца Майско слънце или горещото Юлско слънце на калфата Иван Бучуковеца.

„Юлското слънце“ в Даскаловата къща

Освен всички други дейности Специализираният музей организира:

• обучение по дърворезба
• сключване на граждански бракове в автентична обстановка
• вечерни посещения на музейните обекти
• ретро-фото ателие

Допълнителна информация:

Работно време:

Ноември – март:
9:00 ч. – 17:00 ч.Април – октомври:
9:00 ч. – 19:00 ч.Без почивен ден през цялата година.

Вход:

Вход за възрастни: 2 лв.
за учащи – 1 лв.Беседа на български език – 5 лв.
беседа на чужд език – 10 лв.