Блог за Трявна и региона

Трапезица е една от най-значимите средновековни крепости в България, част от историческия облик на Велико Търново и важен жилищен, военен и духовен център на Второто българско царство. Макар често да остава в сянката на Царевец, именно тук археолозите откриват десетки църкви, представителни болярски жилища и ценни находки, които разкриват живота в средновековната столица.

Тази статия е полезна за туристи, любители на историята, археологията и културата, както и за всеки, който планира посещение във Велико Търново.  Днес хълмът е архитектурно-музеен резерват, който съчетава впечатляващи останки с модерна музейна експозиция и дава рядката възможност да се види отблизо как е изглеждал и функционирал един от ключовите центрове на средновековна България. Ако планирате посещение във Велико Търново, Трапезица е място, което определено заслужава да включите в маршрута си.

Трапезица: Най-важното накратко

• Трапезица е един от трите основни хълма на средновековния Търновград.
• Намира се на десния бряг на река Янтра, срещу Царевец.
• През XII–XIV век е важен жилищен, военен и духовен център.
• На хълма са открити останките на 21 средновековни църкви.
• До крепостта може да се стигне пеша или с фуникуляр.
• От върха се откриват едни от най-красивите панорамни гледки към Велико Търново.

Къде се намира Трапезица във Велико Търново

Хълмът Трапезица се издига северозападно от Царевец и е ограден от три страни от живописните меандри на река Янтра. Благодарение на естествената си защита още в древността мястото е било подходящо за укрепено селище и важна крепост на средновековния Търновград.

Днес Трапезица е част от Архитектурно-музейния резерват „Царевец“ и се намира само на няколко минути от историческия център на Велико Търново. Между двата хълма преминава реката, а от панорамните площадки се откриват великолепни гледки към крепостта Царевец, старите квартали към южната част на града и извивките на Янтра.

Много посетители избират да разгледат Царевец и Трапезица в един ден, тъй като двата обекта се допълват и дават цялостна представа за устройството на средновековната столица. В периода на Второто българско царство тук се издигали жилищни, военни и духовни сгради, а важно уточнение е , че Трапезица се приема за втората по значение крепост след Царевец.

Изглед от Царевец към Трапезица

История на Трапезица

Археологическите проучвания показват, че живот на хълма е съществувал още през праисторията, а най-ранните укрепления и храмове датират от края на X век върху естествено защитено място над Янтра, като крепостта е опасана и от река Янтра от три страни. Истинският разцвет настъпва след въстанието на братята Асен и Петър през 1185 година, когато тук се обособява и развива и самата крепост.

След възстановяването на българската държава Търновград става столица на Второто българско царство. Докато Царевец се превръща в седалище на царската власт и Българската патриаршия, Трапезица постепенно се оформя като квартал на висшата аристокрация.

Тук са живели представители на най-влиятелните болярски родове. Откритите жилищни комплекси свидетелстват за висок стандарт на живот, а многобройните църкви показват колко важно място е заемала религията в ежедневието на средновековните жители.

Едно от най-значимите исторически събития, свързани с Трапезица, е пренасянето на мощите на Св. Йоан Рилски, които цар Асен I пренесъл от Средец (София) и през 1195 били пренесени в Търново. Според историческите извори те били поставени в специално устроен храм към южната част на града като реликвите, които били поставени в олтарното пространство, подчертавали значението на построената за тях църква.

След превземането на Търновград от османците през 1393 година крепостта постепенно запустява. Сградите са разрушени, а голяма част от ценните предмети са изгубени или разграбени.

Археологическите открития

Разкопките на Трапезица, започнали през 1879 г., я превръщат в един от най-ценните археологически обекти у нас. Освен крепостните стени тук са разкрити улици, жилищни квартали, работилници, водохранилища, некрополи и десетки обществени сгради.

Особено ценни са откритите златни и сребърни накити, монети, керамика, оръжия и предмети от ежедневието. Те показват, че жителите на Трапезица са били сред най-заможните хора на града в средновековната българска държава.

През последните години археолозите откриват и останки от представителен дворцов комплекс, който вероятно е бил свързан с първите владетели от династията на Асеневци и с живота на болярите. Макар изследванията да продължават, тези находки допринасят за по-доброто разбиране на устройството на средновековната столица и ролята ѝ като крепост на царската власт.

Църквите на Трапезица

Една от най-впечатляващите особености на хълма са неговите многобройни храмове. До момента археолозите са установили останките на 21 църкви, като повечето са проучени в детайли.

Всяка от тях има своя архитектурен облик, а някои впечатляват с красиви стенописи и декоративни елементи, както и с подови мозайки.

Най-голям интерес предизвиква църква номер 8, известна с името „Св. Йоан Рилски“. Църква №8 се приема за храма, в който са пазени мощите, а и е най-голяма по размер, сред проучените на хълма. Помещението към южната част се свързва с реликвите, поставени в специално построената ниша.

Сред останалите интересни храмове се открояват:

• Църква №5 – единствената с добре запазена мозаечна украса;
• Църкви №2, №7 и №14 – използвани като гробници;
• няколко по-малки параклиса, изградени непосредствено до крепостните стени.

Макар голяма част от стенописите да не са съхранени, информационните табла и експозициите помагат на посетителите да си представят богатата украса на средновековните храмове.

Архитектурата на крепостта на Трапезица

Трапезица впечатлява не само с многобройните си храмове, но и с добре организираната отбранителна система. Като крепост на Второто българско царство, хълмът има ключово стратегическо значение. Стените на укреплението следват естествения релеф на хълма и опасват площ от около 80 декара. Изградени са от ломени камъни, споени с хоросан, а на места достигат височина до 8 метра.

До днес са запазени части от северната порта, югоизточната кула и отделни участъци от крепостните стени. При разходка лесно може да се проследи как е функционирала отбраната на средновековния град – тесните проходи, кулите и стръмните склонове са превръщали Трапезица в трудно превземаема крепост.

Освен отбранителни съоръжения археолозите са разкрили калдъръмени улици, жилищни квартали, водохранилища и представителни сгради, които показват, че тук е кипял активен обществен живот.

Как да стигнете до Трапезица

Крепостта се намира в югоизточната част на Велико Търново, непосредствено до квартал „Асенов“. До входа може да се стигне както с автомобил, така и пеша от централната градска част.

В близост до долната станция на фуникуляра има безплатен паркинг, което прави достъпа удобен за туристите, пристигащи с кола.

Ако сте отседнали в центъра на Велико Търново, разходката пеша до началото на маршрута отнема около 15–20 минути. Като гости на хотел Калина палас ще са ви необходими около 50-на минути за да стигнете до Трапезица.

Фуникулярът до Трапезица

Една от най-интересните атракции е фуникулярът, който свързва подножието на хълма с крепостта. Той е особено удобен за семейства с малки деца, възрастни хора и посетители, които не желаят да изкачват стръмната алея.

Самото пътуване трае около три минути, а през стъклените панели се разкриват красиви гледки към река Янтра, старите къщи и крепостта Царевец.

Фуникулярът обикновено работи през активния туристически сезон – от началото на май до края на октомври. През останалата част от годината достъпът до хълма е само по пешеходната алея. Работното време и графикът могат да се променят според сезона и метеорологичните условия. За актуални цени и работно време проверете тук.

Най-добрите панорамни гледки

Една от причините много туристи да харесват Трапезица дори повече от Царевец са панорамите.

От различните площадки се откриват великолепни гледки към:

• крепостта Царевец;
• Патриаршеския храм;
• завоите на река Янтра;
• старите възрожденски квартали;
• хълма Света гора;
• съвременната част на Велико Търново.

Най-подходящото време за снимки е рано сутрин или малко преди залез, когато светлината прави каменните зидове и околните хълмове особено живописни.

Полезни съвети

За да бъде посещението максимално приятно:

• носете удобни обувки;
• през лятото вземете вода и шапка;
• след дъжд бъдете внимателни, тъй като част от алеите могат да бъдат хлъзгави;
• не се качвайте върху археологическите останки;
• отделете време за музейната експозиция – тя дава много по-пълна представа за историята на крепостта.

Ако разполагате с цял ден във Велико Търново, комбинирайте посещението на Трапезица с Царевец, църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и Самоводската чаршия. Така ще получите най-пълна представа за историята и атмосферата на старопрестолния град.

Интересни факти за Трапезица

Макар Царевец да е най-известната крепост във Велико Търново, археолозите определят Трапезица като едно от най-богатите находища на средновековни паметници в България.

Ето няколко любопитни факта:

• Името „Трапезица“ вероятно произлиза от думата „трапеза“. Според една от най-разпространените теории хълмът е получил името си заради дворцови тържества или общи трапези, организирани след големи религиозни празници. Съществуват и други хипотези, но нито една не е окончателно доказана.
• На сравнително малката площ на хълма са открити останките на 21 средновековни църкви – впечатляваща концентрация на храмове, характерна за духовните центрове на Второто българско царство.
• При археологическите разкопки са намерени златни и сребърни накити, монети, оръжия, печати, кръстове и предмети от бита, които свидетелстват за високия социален статус на жителите.
• Част от откритите сгради се свързват с представители на династията на Асеневци, макар изследванията върху комплекса да продължават.
• От панорамните площадки на Трапезица се откриват едни от най-красивите гледки към Царевец и стария град.

Какво още да посетите наблизо

След разглеждането на Трапезица лесно можете да продължите разходката из историческата част на Велико Търново.

Най-близките забележителности са:

• Крепост Царевец – символът на средновековната българска държава.
• Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ – един от най-значимите храмове в българската история.
• Самоводската чаршия – възрожденска улица с работилници, галерии и традиционни занаяти.
• Паметникът на Асеневци – една от емблемите на Велико Търново.
• Музеят „Възраждане и Учредително събрание“ – разказва историята на създаването на Третата българска държава.

Ако разполагате с повече време, можете да посетите и Арбанаси, което се намира само на няколко километра от града.

Заключение

Трапезица е много повече от археологически обект. Това е място, където историята оживява сред крепостните стени, древните храмове и великолепните гледки към старопрестолния Търновград.

Докато Царевец разказва историята на българските владетели и патриарси, Трапезица показва живота на болярската аристокрация и духовното богатство на средновековната столица. Именно съчетанието между история, археология и природни панорами превръща хълма в една от най-впечатляващите забележителности във Велико Търново.

Независимо дали посещавате града за първи път или се връщате отново, разходката из Трапезица ще ви помогне да опознаете една по-малко известна, но изключително ценна страна от историята на България.