Във втората част от поредицата за занаятите на Трявна ще ви разкажем за няколко интересни и специфични занаяти, останали в истрията на нашия прекрасен град. Наред с дърврезбата, строителството и гайтанджийството занаяти като куюмджийство, казаслък и мутафчийство също са били добре развити по тези земи.

Куюмджийство

Куюмджийството обединява в себе си две подразделения на художествена обработка на метали : златарство – художествена обработка и  изработка на предмети от благородни метали (злато и сребро) и дюкмеджийство — изработка на практични предмети от бронз, калай, олово. По-заможните куюмджии са работили повече златарство.

Украса на позлатен съд Снимка: tryavna.org

Златарите изработвали женски накити, предимно от сребро, рядко позлатявани – пафти, гривни, гердани, обеци, начелници и кръжила за „сокаи“, мъжки и женски пръстени, копчета, кръстчета, кутийки за енфие и муски; църковни творби – корици и обковки на църковни книги, обковки на икони, кандила, кръстове, потири, мощехранителници. Златарските изделия се изработвали в няколко различни техники – ковани, лети, филигранни от сребърен и златен тел, емайлови.

Дюкмеджиите изработвали всякакви домашни и занаятчийски потреби – светилници, дръжки и резета за врати и прозорци, куки за закачалки, халки, хаванчета, вилици и лгжици, метални основи за чаши за кафе и чай, барутници, оловни павурчета за ракия, дръжки за ножове, дюлгерски отвеси и нивелири.

Обработка на злато. Куюмджийство. Снимка: bnr.bg

Доколко развито е било златарството в Трявна се съди по някои от оригиналните творби, произведени от различни майстори-златари. Златарството достига високо ниво на развитие през Възраждането, когато се наблюдава всеобщ подем на занаятите.

Казаслък

Казаслъкът бил декоративен текстилен занаят, широко практикуван почти само в Трявна. Началото му може да се търси в края на XVII век, като се предполага, че е по това време е пренесен тук от Димо Кроснюв от Одрин. Името произхожда от турската дума „казас” и означава „обработвач на сурова коприна”. Казасите изработвали от памучна, вълнена и копринена прежда плетени украси и шнурове – конски юзди и седла, колани и акселбанти за офицерски и стражарски униформи, гайтани за мъжки дрехи, женски колани, пискюли за фесове, подвръзки, кордони за револвери и часовници и други.

Произведения на казаслъка. Снимка: tryavna.org

Като изходен материал са използвали най-вече мека бяла вълна, която боядисвали в тъмночервено или тъмносиньо. По-рядко, за по-тънки плетива или тъкани, са използвали ленени, памучни или копринени прежди. Казасите сами подбирали вълната, коприната и лена и сами ги багрели с трайни растителни бои. Тревненските казаси били търсени и предпочитани майстори. Тяхната продукция се изнасяла в Цариград, Смирна, Бурса, Бейрут и др.

В Трявна този занаят се развива по свой собствен път, в съответствие с нализните  местни суровини и условия. Казаслъкът се оказва един от най-устойчивите занаяти в града поради това, че доста време след Освобождението запазва пазарите си в Турция, а неговата еснафска организация проявява гъвкавост и усет за приспособяване към новите условия.

Мутафчийство

Мутафчийският занаят  бил един от най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия.
Мутафчийството се развивало във връзка с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Затова през Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии са работели стотици майстори. В големи количества се тъкали мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината. Занаятът бързо запада след Кримската война. Като производители на козиняви торби и пътеки една част от мутафчиите са просъществували и след Освобождението, запазвайки пословичното си трудолюбие.

Мутафчийство Снимка: tryavna.org

В следващата статия ще ви разкажем за иконопис, медникарство и грънчарство.

Занаятите на Трявна са не един и два. Интересна е историята на всеки един занаят, възникнал по тези земи. Тревненци оставят свой почерк на работа в няколко занаята, за които ще разкажем в няколко последователни статии. Най-ранните известни произведения на тревненските майстори от ХVІІІ век показват един вече добре оформен стил на работа, което популяризира тревненската художествена школа към края на ХVІІ век и началото на ХVІІІ век и я определя като най-ранната възрожденска художествена школа в България. Днес ще рзкажем за дърворезбата, строителството, гайтанджийството

Дърворезба

За да превърнеш парче дърво в нещо изящно, да му вдъхнеш живот, да постигнеш хармония са нужни много любов и безкрайно търпение. Много умения и сръчност се изискват за да се изрежат стотиците линии, превръщайки повърхността на дървото в стилизирани фигури, плетеници и форми, сякаш недокоснати от човешка ръка.

Дърворезба

Дърворезбата по нашите земи има дълга традиция както в бита, така и в релегията. Кога се поставя началото на дърворезбата в Трявна не е известно. Изобилието от дърво, близостта на образците от средновековно Търново помагат за развитието на този занаят. Една легенда разказва как тук се появила дърворезбата – имало един монах на име Викентий от Атонския манастир ”Зограф” минал през Тревненско и взел със себе си малко момче да го учи на занаят в манастира. Когато се завърнало с монашеското име Витан, момчето вече владеело до съвършенство дърворезбата и иконописта. Така се поставя началото на Витановската фамилия – най-голямата фамилия на резбари и зографи в Трявна. Чудесна дърворезба работили и поколения майстори от Генчовската фамилия от колиби Генчовци. Дърворезбата като занаят се предавала от баща на син. Майсторите първо рисували върху хартия мотивите, които смятали да претворят в дърво. Тревненците предпочитали растителните мотиви – роза, ружа, невен, лозов лист, както и слънцето като символ на възраждащия се живот. Сред клонките и листата понякога се появяват пауни, гълъби, славеи, дори камили. Очертанията на нарисуваното върху хартията се пренасяли върху подготвеното за резба дърво. Тревнеци работели върху орех, липа, елша, круша, дъб, топола. Чрезумело смесване на техники те постигат естествена игра на цветовете на дървесината. Резбарите изработвали сами инструментите си с помощта на ковачите.

Много силен тласък на развитието на този занаят дава засиленото строителство на църкви по българските земи, което трае през целия ХIХ век. Запазените ранни творби на тревненската резбарска школа са много малко и се намират в Арбанаси и някои от Търновските манастири. Пищната резба на ХIХ век можем да видим както в двете Тревненски църкви, така и в Габрово, Севлиево, Свищов, Троян, Чирпан и много други градове и села.

Простотата и очарованието на битовата дърворезба все още откриваме не само в Тревненските, но и в Боженските и Жеравненските къщи. През 1808 година на таваните в Даскаловата къща изгряват двете слънца, които и до ден днешен си остават ненадминати със своята красота и хармоничност.

Строителство

Строителството е един от най-изявените занаяти в Трявна. Уменията на тревненските майстори да строят прекрасни сгради са свързани с развитието на други два занаята – дърворезбата и иконописта. В зората на развитието на Тревненската художествена школа много често майсторите поемат строежа и вътрешната украса на църквите. С нарастване на търсенето и поръчките за строеж на църкви през първата половина на XIX век строителството, иконописта и дърворезбата се отделят като занаяти, което не пречи отделни фамилии да съчетават уменията си във всеки от тях. Така Витановци са резбари и иконописци. Генчовци са отлични строители и резбари. От този род е първомайстор Генчо Кънев – равностойният на майстор Кольо Фичето, който съумява да приобщи българските строителни традиции към европейските. През ХІХ век твори другият голям майстор на Тревненската строителна школа – Димитър Сергьов, който пръв сред тревненските строители е признат от османската админстрация за “архитектон”, сиреч с умения на архитект.

Мостът в Трявна

Обликът  на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, благодарение на поколенията майстори-строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната тревненска къща. Скрити зад висок дувар в размирните времена или с отворени кепенци на дюкяни току до улицата от средата на XIX век, тревненските къщи впечатляват с архитектурата си. Част от техните отлики са: двукатни, с еркерно наддаден горен етаж, бели стени с множество “веждести” прозорци, скосени външни ъглови прозорци. Най-запомнящата се тревненска къща е Даскаловата – къщата с двата резбовани тавана-слънца, за които майсторът и калфата сключват облог. Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергьов: Калинчевата /1830/, Добревата /1834/, Райковата /1846/, Киревата /1851/. Уникален с градоустройственото си решение е площад ,,Капитан дядо Никола”, почти изцяло запазил автентичния си вид от XIX век.

Хармонично свързан с околната архитектурна среда и с облика на стара Трявна е сводестият каменен мост, познат още като Гърбавият мост, построен от Димитър Сергьов през 1844-45 г. Заедно с Часовниковата кула те допринасят за неповторимата атмосфера на града.

Не са малко примерите и на великолепни църкви, училищни и др. обществени сгради, съградени от тревненски майстори в много селища на България.
След Освобождението много от приемниците на някогашните строители поемат към съседни страни, към Мала Азия, Америка, Австралия, където достойно защитават наученото от своите предходници.

Гайтанджийство

Гайтанджийството представлява производство на гайтан –това е плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните дрехи от аба. Като занаят съпътства абаджийството и терзийството. Първоначално гайтаните се изработват ръчно – жените предат вълната и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, производството се механизира и гайтанджиите изкупуват готова прежда. Силно развитие получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.

Гайтани

Гайтаните се използват за декорация на костюмите. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи те се превръщат в сложна рисунка – свидетелство за усета на българката към красивото, за нейните творчески възможности и майсторство при изработката.

Главни центрове на гайтанджийството станали занаятчийските центрове Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен, Пирдоп и др. През втората половина на XIX в. бил въведен железният чарк и това спомогнало за неговото още по-голямо развитие. В годините непосредствено преди Освобождението гайтанджийството станало един от най-значителните отрасли на текстилното производство. По-късно заедно с другите занаяти западнало. Причина за това била силната конкуренция на фабричните изделия, внасяни от Европа.

Чекръци

Следва продължение…

За никого не е тайна, че Трявна е един очарователен възрожденски град, който има много какво да предложи на посетилите го. Град на миналото, град на занаятчийството и дърворезбата.

Нека го опознаем още по-добре, като се отправим на пътешествие из легендите му.

Легенди за възникването на града

Първата легенда, за която ще ви разкажа, е от времето на Второто българско царство.

Имало трима братя с царска кръв (досещате ли се кои?), които решили да построят по една църква в чест на „Свети Архангел Михаил“, в знак на благодарност към Господ, който им помогнал да спечелят важна битка.

Един от тях, Калоян, избрал именно Трявна за разположението на своя храм. Хората му толкова харесали местността и природата, а и близостта до тогавашната столица, че решили да се заселят тук. И така възникнал града.

Друга теория гласи, че когато Търново паднал под османско робство, болярите избягали и намерили спасение в Балкана. Едно от нововъзникналите селища било днешна Трявна.

Третата версия е най-достоверна, тъй като за нея има исторически сведения. Предлагали се данъчни облекчения на хората срещу охраняване на Тревненския проход. Това привличало все повече желаещи, което довело и до тяхното заселване в района и до основаването на града.

Произход на името Трявна

Има няколко теории от къде произлиза името на града. Номер 1 гласи, че виновник е тучната трева, която расте в Балкана.

Според друга теория, името се дължи на вид пчелни кошери (тръвни), които били пръснати из цялата местност.

Третата е изцяло свързана с тогавашното й разположение – от „транс – вена“, което означава преминавам отвъд.

Има още нещо любопитно, което по-скоро е било прякор на града по време на неговото процъфтяване. Съседите започнали завистливо да го наричат Алтън Трявна, в превод – Златна Трявна, което и днес му подхожда (по мое мнение). В тази връзка – кърджалии няколко пъти са го опожарявали, но градът отново се е възстановявал.

Легендата за любовната чешма

Една от най-интересните тревненски легенди е свързана с мраморната чешма в града, по-известна като любовната чешма.

Преданието разказва за най-красивата тревненска девойка и нейният възлюбен – млад резбар, който обаче не бил признат за такъв от местния еснаф. Това не му давало смелост да поиска ръката на красавицата и затова решил да се докаже, като сътвори чешма от най-сложният материал за обработване – мраморът.

С много усилия и пот, момъкът се справил със задачата и изваял красива чешма, с която запечатал образа на девойката. Вече можел и поискал ръката й.

Според легендата, тази чешма никога не е пресъхвала, а който отпие от водата й, отпива глътка от вечната любов на двамата влюбени.

Саможертва в името на Часовниковата кула – емблема на града

Със сигурност всеки от вас е виждал или чувал за Часовниковата кула – една от емблемите на града.

Съществува предание, свързано с построяването й. Говори се, че за да получат разрешението за строеж, тревненки е трябвало да направят саможертва с визията си, а всички жени знаем колко е трудно това!

Девойките трябвало да се откажат от традиционен накит – сокай, който носели и наподобявал царска диадема. Е, резултатът си е заслужавал, тъй като вече над 200 години Часовниковата кула краси родния им град.

Легендата за един облог или облогът, превърнал се в легенда

Даскаловата къща е друга задължителна спирка в Трявна и около нея също има любопитни факти.

В нея се провежда легендарен конкурс, известен с облога между майстор Димитър Ошанеца и помощника му Иван Бочуковеца – кой ще изработи по-красив резбован таван. В продължение на 6 месеца двамата работили в съседни стаи, като едно от условията било да не знаят какво прави другият.

Резултатите били зашеметяващи – от таваните греели уникални слънца. Майсторът Димитър бил избран за победител, но помощника му Иван също бил такъв – спечелил си титлата майстор и ръката на дъщерята на стопанина.

А вие чували ли сте други легенди за Трявна?

Автор: Джорджа де Марки, съосновател на saveti.bg

Джорджа ни гостува през есента на 2019-та година, когато заедно с още няколко травъл блогъра обикаляхме из красивия ни град и и се опитахме да ги запознаем с малка част от тревненската култура и обичаи. Повече за тези няколко страхотни дни може да прочетете тук.

Ако търсите приятно и спокойно място за разходка, близо до Трябва, без съмнение ви препоръчваме Преображенски манастир „Преображение Господне“. Скътан в горист пролом, на брега на река Янтра, манастирът се намира само на 47 км от хотел Калина Палас, Трявна и на 7 км от Велико Търново. Той е най-големият манастир в областта и четвърти по големина в България, така че определено има с какво да ви впечатли! Светата обител е най-известна със стенописите си, дело на Захарий Зограф, както и с чудесата, които и до днес се случват с нея. Тя е чудесна дестинация за еднодневно пътешествие, в което да видите и научите нещо ново и интересно! Чудесна идея за разходка, когато сте на гости на Трявна.

История на Преображенски манастир

Преображенският манастир е основан през XI век като метох на Ватопедския манастир в Атон. Той става автономен около 1360 г., като основна заслуга за това имат царица Теодора-Сара и синът ѝ цар Иван Шишман. Те дават много средства за мащабен ремонт и реконструкция на светата обител, затова тя често е наричана „Сарин“ или „Шишманов“ манастир. Сградата, която ще видите днес, е издигната през 1825 г. от рилския монах отец Зотик. Строителството на главната църква в Преображенски манастир започва десетина година по-късно, под ръководството на Димитър Софиялията. След обесването му църквата и манастирът са довършени от Колю Фичето.

Стенописите на Захарий Зограф

Стенописите са едни от най-интересните и тайнствени елементи в манастира. Те са изрисувани от самия Захарий Зограф в периода 1849 – 1851 г. Най-впечатляващ от тях е „Колелото на живота“, което илюстрира преходността на земни път и всички етапи, през които преминава човешкият живот. Друг впечатляващ стенопис на Захарий Зограф, който ще видите в манастира, е „Страшният съд“, както и фреските „Рождество Богородично“, „Успение Богородично“ и „Тайната вечеря“. Обърнете внимание и на пищния дървен иконостас в главната църква, който е дело на тревненски майстори.

Манастирът – убежище, просветен център и болница

Колкото и странно да ви звучи, Преображенският манастир се е използвал като убежище на борците за църковна и национална независимост. Освен това е бил културно-просветен център и скривалище на революционери. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) част от помещенията му са преустроени във военна болница. Свидетелства за всичко това можете да откриете в библиотеката и музейната експозиция в манастира. По време на османското владичество манастирите са били едни от местата, на които се е съхранявало българското ни самосъзнание, затова те са толкова интересни за посещение и от историческа гледка точка.

Чудеса в Преображенски манастир

Щом влезете в двора на Преображенски манастир, няма как да не забележите огромните скални късове до църквата и камбанарията. Цяло чудо е, че при падането им те преминават само на няколко метри от храма, като го оставят непокътнат. Всъщност чудото се случва на 6 юли 1991 г. Тогава огромен скален къс се свлича от скалите над манастира.

Той се е търкалял точно срещу църквата и е щял да я разруши. За щастие обаче, скалният къс се разбива в тогавашната часовникова кула и се разцепва на две. Така, като на магия, преминава от двете страни на храма. Разрушени са монашеските килии, но, за щастие, няма пострадали.

Сякаш някаква невидима сила пази Преображенския манастир. През вковете той преживява няколко свлачища и земетресения, включително голямото Горнооряховското земетресение през 1913 г. И до днес светата обител устоява на времето и съхранява част от българската ни памет и история. Ако искате да разберете повече за тайните на Преображенския манастир, попитайте някой от игумените, те на драго сърце ще ви разкажат чудни истории!

Автор: Боряна Кръстева, главен редактор на patepisanici.com

Боряна бе наш скъп гост прес есента на 2019-та година, когато заедно с още няколко травъл блогъра обикаляхме из красивия ни град и и се опитахме да ги запознаем с малка част от тревненската култура и обичаи.

Габрово се намира само на 15 – на км от Трявна. Град, известен не само с любовта си към шегите, с ежегодния си карнавал на хумора и сатирата, с многобройните паметници и мостове, но и с това, че е един от най-дългите градове в България с дължина 25 км, по птотежение на поречието на река Янтра. Днес ще представим 7 забележителности в Габрово, част от многото такива в старопланинския град, които ви съветваме да посетите. 

1. Музей Дом на хумора и сатирата

Музей Домът на хумора и сатирата е октрит на 1 април през 1972 година. Той е единственият такъв музей в света. В него се събира и отразява творчеството в десет зали на над 150 майстори на хумора по света. Домът развива многостранна дейност – той е и музей на смеха, и галерия на световното хумористично изкуство, и информационен център, и място за развлечение, и туристическа атракция за малки и големи. Целите на музея са да събира, проучва, експонира и популяризира хумора на народите в областта на изящните изкуства, литературата и фолклора, фотографията, плаката, веселите празници и маскарадни традиции по света.

Музеят е разположен в центъра на Габрово, близо до автогарата и ж.п. гарата, Домът на хумора и сатирата посреща своите посетители с веселия поздрав на любими хумористични герои, чиито скулптурни композиции могат да бъдят видени и които оформят Парка на смеха: Хитър Петър, Чарли Чаплин, неразделните Дон Кихот и Санчо Панса, дело на проф. Георги Чапкънов.

Габровски шеги:                                                                                                                                                                              На габровско семейство дошли гости. Ала се позастояли по-дълго, та по едно време домакинята подсетила мъжа си:
– Хайде, мъжо да си лягаме, че хората може да искат да си ходят!…

2. Националният музей на образованието и Национална Априловска гимназия

Помещава се в сградата на Националната Априловска гимназия. Музеят е в Списъка на 100-те национални туристически обекта. Създаден е през 1973 година. Той е единственият специализиран музей в България, който съхранява и отразява как се е провеждало образованието. Неговият фонд съхранява паметта на българското образование – около 200 000 документа, снимки и веществени материали, свързани с просветното дело от X век до наши дни. Тук могат да бъдат видяни възстановките на килийно училище, на детска градина от края XIX век., на първото новобългарско училище.

В далечния 2 януари 1835 г.в Габрово е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи. От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. Нов етап в развитието на гимназията започва от 1988 г., когато на 25 януари Министерството на културата, науката и образованието утвърждава нов Статут на гимназията, С него тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение.

3. Музей Дечкова къща

Дечковата къща представлява архитектурна и културна забележителност, исторически паметник на културата, построена през 1835 година и една от най-запазените къщи от периода на Възраждането в Габрово. Тя е била дом за едни от най-видните търговци в града. През годините от създаването и в нея е имало Девическо училище, после се е използвала като кметство, а през Руско-турската освободителна война е била болница за ранените бежанци. През ноември 1883 година в къщата е открит и клон на Червения кръст в града.

Днес Дечковата къща изглежда така, както когато е построена и при реставрацията са запазени архитектурните традиции на стила, а стаите са с оригинални мебели от началото на 19 век.

4. Регионалният Исторически музей – Габрово

Една от най-старите културни институции в Габрово е регионален исторически музей, който е и пряк приемник на създаденият музей про Априловската гимназия. В музея посетителите могат да видят уникални находки от палеолита като пещерна мечка, кости на древен човек, оръдия на труда и др. Те са открити е пещерата Бачо Киро, която е сред 100-те национални туристически обекта. Намира се близо до Дряновския манастир в посока Запад. Музеят разполага с 4 отдела: Отдел „Археология “ ; Отдел „България XV – XIX век“ ; Отдел “ Етнография“ и Отдел „Нова и най – нова история“.

Днес богатата му колекция включва 120 000 фондови единици от епохата на палеолита, късноантичната цивилизация по тези земи (IV – VI в. пр. н. е.), Първото и Второто българско царство, османското владичество, Възраждането, индустриалния подем до наши дни. Сред най-ценните му експонати са:  въоръжение на габровските дервентджии от османския период, най-пълното от музеите в България сокайно забраждане, първата българска банкнота от 20 лева,  знамето на първата фабрика в Княжество България след Освобождението – единственото фабрично знаме, запазено в българските музеи, и други.

Музеят се помещава в красива барокова сграда – паметник на културата от национално значение, дело на големия български архитект Никола Лазаров, построена през 1904 година.  

5. Баевият (Байов) мост

Построен е през 1855 година. Баевият мост е един от символите на града и е обявен за паметник на културата. Той се намира на центъра на Габрово и е направен през 1855 година от майстор Минчо Стоянов. Посветен е на участието на габровци в Априлското въстание. Името е доста интересно и произлиза от стара воденица, която се е намирала съвсем близо до моста и е била една от многото, построени по течението на река Янтра. Той е направен изцяло от дялан камък и е един от малкото такива, които са останали в новата градска обстановка. Във високата му част може да се види надпис, според който лично султан Абдул Меджид е разрешил да бъде построен и е подпомогнал със средства направата му. Част от моста са няколко интересни уникални скулптурни композиции „Раненият въстаник“, „Фигурата“, „Наука“ и „Априлци“.

6. Паметник на Рачо Ковача

Статуята на Рачо Ковача се намира на голяма скала, непосредствено до водите на река Янтра. За местните хора Рачо Ковача е основател на града, тъй като покрай неговата ковачница се е сформирало селище и благодарение на него се е появил град Ганрово и се е изградил неговия облик като занаятчийско градче. Стара легенда разказва, че над работилницата на Рачо Ковача е имало голямо габърово дърво и така, от там е дошло и името на населеното място.

Паметникът на Рачо Ковача е единствения построен в река у нас. Пословични със своята пестеливост габровци решили да сложат паметника именно на това място, за да спестят място за жилищна площ и да не изразходват средства за поднасянето на цвета.

Статуята е направена от бронз, неин скулптор е Любомир Далчев. Изобразява здрав и едър мъж, държащ в едната си ръка чук, а в другата клещи, хванали парче метал върху наковалня. Самия Рачо Ковача е от Боженци и се пренася тук, като първоначално подковава конете на керванджиите и ремонтира каруците им. През годините Рачо създава семейство и по неговия пример много други правят така.

7. Църква Успение Богородично Габрово

Един от най-красивите храмове в цяла България е „Успение Богородично“ в Габрово. Сградата представлява сам по себе си шедьовър на църковната архитектура по време на Възраждането у нас. Намира се в близост до първата църква в Габрово – „Света Петка“. През 1231 година през града минават мощите на Света Параскева Епиватска на път за столицата тогава Велико Търново и по християнска традиция на мястото, на което са пренощували мощите габровци издигат храм. „Света Петка“ е съществувала и по време на турското робство. През 1798 година Капудан Хюсеин напада града с войските си и го опустошава. Тогава църквата е безмилостно опожарена. Не е възстановена, а встрани от останките й е съграден нов храм без разрешение от турската власт. Новата църква също се нарича „Успение на Пресвета Богородица“ и е малка, вкопана в земята. За да не бъде затворена, защото няма официално позволение от султана, в нея са настанени самарджии.

През 19 век Габрово се превръща в търговски и просветен център. Тук жителите имат нужда от по-голям и величествен храм. Старата църква е бутната и няколко дни след това през май 1865 година започва изграждането на нова. Тя е направена от най-известният възрожденски майстор у нас Уста Генчо Кънев, автор и на Априловската гимназия и още няколко църкви в съседна Румъния и Унгария.

Габровски шеги:            

На габровско семейство дошли гости. Ала се позастояли по-дълго, та по едно време домакинята подсетила мъжа си:
– Хайде, мъжо да си лягаме, че хората може да искат да си ходят!…

– Дай ми пет яйца от черна кокошка – рекъл габровец на продавачката.
– Ако ги познаваш, избери си.
Габровецът избрал най-едрите, платил и си заминал.

Габровка попитала съпруга си колко да сложи от яйцето да застрои супата.
– Днес е празник, сложи половината – великодушно отговорил той

Представихме 7 от едни от най-забележителните места, които не бива да пропуснете, посещавайки Габрово. Снимките са от rezervaciq.com. Независимо дали сте на гости на хотел Калина Палас или самостоятелно посещавате региона, отделете време и посетете Габрово. Струва си, ще останете много впечатлени

Трявна е от онези магични места, за които не са необходими нито много думи, нито много обяснения, нито много време за да я обикнеш и да остане завинаги в сърцето ти.

Днес подбрахме една малка част – 7 места, които да посетим в Трявна за един ден. Нещо като кратък пътеводител за града и своеобразна разходка назад във времето. Не претендираме за изчерпателност на всичко онова, което може да се види като цяло в Трявна. Тук са подбрани само 7 места, които ние подбрахме и които вие бихте могли да посетите в рамките на един ден.

1. Площад „Дядо Никола“

Това е единственият запазен възрожденски площад в България. Той е уникален с градоустройственото си решение. По-голямата част от сградите, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени в различно време от различни майстори, а както всички знаем талантът на възрожденския архитект и майстор е безспорен. Площадът е най-значимият, уникален и единствен в България изцяло запазен Възрожденски площад – със забележителната си часовникова кула на града, датираща 1814 г., „Славейковото Школо“, намиращо се вдясно на площада, със старинния храм „Св. Архангел Михаил“ от отсрещната страна на улицата и старият каменен „Kивгирен мост“ (Гърбавия мост) свързващ чаршията с площада. Площадът е признат за недвижима културна ценност с национално значение.

2. Старинен храм „Свети Архангел Михаил“

Според стара легенда, която местните хора предават от поколение на поколение църквата е построена през XII век. За да изразят своята благодарност към Бога за подкрепата в успешната битка през 1190 г. в Тревненския проход, братята Асеневци пoстроили три църкви, посветени на Свети Архангел Михаил. Едната от тях е именно църквата в Трявна. Досега историята не е потвърдила категорично този факт. През XVIII век църквата със сигурност е съществувала, според направени проучвания. Тя била опожарена при голямото Кърджалийско нападение над Трявна през 1798 г. Днес е отворена за всички миряни.

3. Кивгиреният мост

Една от емблемите нa Трявнa. Построен е в периода прeз 1844-1845г.  В началото е бил дървен, нo в резултат на пoрoйни дъждoвe рeкaтa прииждaлa и чecтo гo разрушавала. Зaтoвa трeвнeнци рeшили дa гo пocтрoят oт кaмък. Cтрoeжът бил поверен нa мaйcтoр Димитър Ceргюв, кoйтo дългo време прецизно избирaл кaмъкa – дa издържa нa cтуд, пек и вода. Нaпрaвил мocтa в римcки cтил – виcoк, cвoдecт и cилнo изгърбeн за дa мoжe cвoбoднo дa прoпуcкa придoшлитe буйни вoди нa рeкa Трeвнeнcкa. С дължина от 25 мeтрa и широчина oкoлo 4 мeтрa, повече от 160 години Гърбавият мост, както още е известен мостът, устоява на всички стиххи и бури. Гoлeмитe плoчи oт дялaн кaмък били зaхвaнaти пoмeжду cи c жeлeзни щифтoвe и oлoвни припoи. Обърнете внимание на един интересен детайл,  кoйтo нeизмeннo прeдизвиквa уcмивки c прoтивoрeчиви тълкувaния. Става въпрос за мaлкaтa cтoмничкa ибрик, издълбaнa нa eднa oт гoлeмитe плoчи нa мocтa: eдни кaзвaт, чe e напомняне към гaбрoвци, кoгa влизaт в Трявнa първo дa ce измият и пречистят, а други пък твърдят, чe трeвнeнци нa път зa Гaбрoвo трябвaлo първo дa ce умият.

4.Часовниковата кула

Часовниковата кула е част от единственият запазен възрожденски площад в България. Тя е построена през далечната 1814 г., а механизмът и е от 1815 г. Според стара легенда, за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от традиционния за този край накит за глава – сокай. В архитектурно отношение, отделните части на кулата са изградени в хармонични пропорции. Камбаната е релефно изписана от габровските майстори Кънчо и Генчо Радославови през 1815 г. По–късно, през 70-те години на 20-ти век към часовниковия механизъм монтиран магнетофон, който в 22.00 часа, след последния десети звън на камбаната, автоматично се включва и от кулата започва да се разнася мелодията на песента „Неразделни“ от Пенчо Славейков. Тази песен се превръща в химн на града.

5. Музей „Славейковото (Старото школо)“

Старото школо е построено в периода 1836-1839 г., като това е едно от първите светски училища в България. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. Десетина години по-късно тревненци канят като учител в Трявна Петко Славейков, който открива и класно училище в същата сграда. Негово дело е въвеждането и изучаването  на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити. Промените, които Славейков прави тук са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като „Славейковото школо“.

6. Попангеловата къща

Попангеловата къща се приема за най-старият архитектурен паметник на територията на община Трявна. Мейното построяване се отнася към втората половина на 18 век. Някога обитателите й се занимавали с един рядък художествен занаят – казаслък. От копринени и фини вълнени конци се изработвали гайтани, служещи за украса на облеклото, колани, украси за коне. Има данни, че такъмът за коня на княз Александър Батенберг бил дар от тревненския казаски еснаф. Тази къща била едно от убежищата на Васил Левски, когато имал комитетски дела в Трявна. И днес тук могат да се видят тайните места, където се е укривал при опасност Дяконът.

7. Даскаловата къща

Даскаловата къща е построена за двама от синовете на хаджи Христо Даскалов. При освещаването на къщата на Гергьовден 1808г. майсторът Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца сключват облог и шест месеца работят върху великолепни тавани – слънца в двете стаи на дома. Слънцата галят и днес с лъчите си гостите в Даскаловата къща и предизвикват питане у посетителите кое е по-хубавото слънце. Тук през 1963г. е открит единственият по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската, като се тръгне от най-ранната овчарска резба, премине се през резбата, украсяваща дървото в архитектурата на къщите, домашните иконостаси и се стигне до дълбоката и пластична резба, с която тревненските първомайстори красят църковни иконостаси, владишки тронове и други предмети от бита и ежедневието.

Всъщност при добра организация може да видите още поне толкова места в раките на един ден. Желаем ви достатъчно време  за да може хем да си починете, хем да обиколите забележителностите на Трявна, но и тези наоколо

Както ви обещахме в предишната статия за юнските ни гости, днес ще ви разходим из Трявна и Балкана през очите и думите на втората група травъл блогъри, които ни гостуваха през септември. Броени дни преди да започне учебната година за децата,група симпатични, усмихнати и весели пътешественици посетиха китното ни градче и заедно прекарахме няколко изпълнени с приключения дни.

Сред пътешествениците бяха Боряна Кръстева – Patepisanici.com, Венета Николова – Pateshestvia.net, Джорджа де Марки – Saveti.bg, Лиляна Узунова – Lilyanauzunova.com, Красимира Илиева и Антоан Захариев – Coconutstories.com, Любомира Великова – bulgarianonthego.blog

И за тях, заедно с нашите приятели от Travel Plus бяхме подготвили интересна програма, която бе приета с радост от участниците в това издание на блогърския трип,

Представяме ви снимка, няколко думи и линк към статиите на блогърите, които ни гостуваха в средата на септември.

Неочаквани изненади, велопреход и жива бира в Трявна

Боряна: „С радост ви разказвам за моя приключенски уикенд в планинаското градче, който бе изпълнен сизненади, вълнуващи преживявания и приятна компания. За всичко това се бяха погрижили нашите любезни домакини от хотел Калина Палас.“

Към статията: https://patepisanici.com/2019/09/22/изненади-колела-и-бира-в-трявна/

Трявна грее с хиляди сияйни слънца

Венета: „Приятно е да се скиташ из Трявна. Тук всичко е чисто, спретнато, подредено. Като пъстра броеница една до друга са се притиснали малки занаятчийски работилници, магазинчета за ръчно изработени сувенири и художествени ателиета. Дърворезба, тъкачество, ковачество, бижутерство,  иконопис, грънчарство – почти всички български занаяти са представени тук.“

Към статията: https://pateshestvia.net/трявна-грее-с-хиляди-сияйни-слънца/

Трявна – разходка из един чуден възрожденски град

Джорджа: „Гледката от високо към града, централният площад с емблематичната Часовникова кула, Гърбавият мост и малките характерни улички, сред които Улицата на занаятите – всички тези образи изникват ярко пред очите на посетилите възрожденския град.“

Към статията: https://saveti.bg/tryavna/

По калдъръмените улички на Трявна

Лиляна: „Град, попит с история и аромат на кафе на пясък, Трявна ни предлага една разходка в епохата на Възраждането по запазените автентични калдъръмени улички.“

Към статията: https://www.lilyanauzunova.com/travels/po-kaldurumenite-ulichki-na-tryavna

Трявна – вдъхновение от Балкана

Красимира и Антоан: „Посетихме я в последните дни на лятото. Когато зеленината все още покриваше склоновете на планината, а хладните сутрини и вечери носеха особен уют. Настанихме се в очарователният хотел Калина Палас, разположен високо над града, а домакините ни посрещнаха с прекрасно отношение, изискана кухня, интересни истории, отдих и душевен релакс.“

Към статията: https://coconutstories.net/трявна-вдъхновение-от-балкана/

22 неща, които могат да се правят в Трявна и които не трябва да се пропускат

Любомира: Тук съм за да ви разкажа за това скъпоценно място, наречено Трявна, скрито в прегръдките на Балкана, което чака да бъде открито. Ще разгледаме 22-те най-добри неща за правене в Трявна, както и някои забавни дейности и идеи за еднодневни екскурзии, които ще ви накарат да включите града в списъка си за следващото пътуване.

Към статията: https://bulgarianonthego.blog/things-to-do-in-tryavna/

Прекрасни мигове, запечатани в снимки, думи и най-вече в спомените на всички ни.

През изминалите лято и есен имахме удовоствието да бъдем домакини на две групи травъл блогъри, с които прекарахме няколко наистина запомнящи се дни. 

Млади и позитивни, любопитни да преоткрият Трявна и региона, всички те разказаха за престоя си в хотел Калина Палас и специално подготвената програма заедно с Тravel Plus, начело с Лъчо.

В търсене на приключения

Първата група ентусиазирани пътешественици, измежду които Юлия Вукова – Time2travel.bg, Панайот Толев и неговото семейство – Familytravelspirit.com, Станислава Енчева – Sunandsany.com, Александър Алексиев – Travelbetter.bg, Ивелина Пиралкова – Piralkovatravels.com, Тодор Божинов – Kashkaval-tourist.com, Надежда Серафимова – Traveler-diary.com ни гостуваха в разгара на лятото, в края на юни. С тях уцелихме чудесно време, много слънце и като прибавихме много добро настроение и усмивки си забъркахме истински приключенски уикенд.

Днес споделяме с вас техните разкази за преживяванията си като се надяваме поне малко да се потопите от страхотната атмосфера, която всички заедно създадохме.

Приключенски уикенд в Трявна

Юлия – „Специални благодарности към хотел Kалина Палас и Travel Plus за перфектната организация, персоналното отношение и внимание към всеки детайл, както и за огромната гостоприемност!“

Към статията – https://time2travel.bg/edin-priklyuchenski-uikend-v-tryavna/

Вълшебна Трявна.

Моята тревненска история

Александър: „След дългото шофиране от София и приятния спътник бях приятно изненадан от чудесно посрещане в един от ресторантите на хотела, където гозбите и тяхната презентация надминаха очакванията ми. Там беше и мястото, където се видях с цялата весела компания и се запознах лично с хората от хотела, инициатори на начинанието.“

Екскурзия в търсене на скритите атракции на Трявна

Панайот: “ Знаехме, че този път екскурзията в Трявна ще бъде по-различна за нас. Без никакво планиране и суетене! Бяхме оставили тази работа на нашите приятели и от много време насам просто щяхме да се отпуснем по течението.“

Към статията: https://familytravelspirit.com/skritite-atrakcii-na-tryavna/

Забележителности в Трявна и идеи за дейности в региона

Станислава: Вероятно ако отидеш за повече от 2 дни в Трявна, ще ти трябват идеи за интересни активности в района също. На помощ идват готините хора от Gabrovo Plus, които предлагат изживявания под формата на организирани турове из околностите на града, Габровския Балкан, Природен парк „Българка“ и др. Нашата програма с тях включваше преход в Тревненския Балкан и велотур обратно до Трявна.“

Към статията: https://www.sunandsany.com/2018/10/tryavna-zabelezhitelnosti.html

Защо да кажеш ДА на Трявна

Ивелина: „Сгушено в зелените прегръдки на Балкана, спокойно си лежи китното възрожденско градче Трявна. To топло те посреща с традиционната си българска атмосфера, карайки те да се чувстваш уютно като у дома си. Чаровните павирани улички, възрожденската архитектура и предразполагащите по нашенски обичаи, те карат да се влюбиш в нея от пръв поглед.“

Към статията: https://piralkovatravels.com/2019/07/16/защо-да-кажеш-да-на-трявна/

6 things to do around Tryavna, an enchanting corner of quintessential Bulgaria

Тодор: „Be it exploring the Balkan outdoors or treating yourself to a tranquil spa holiday, kashkaval tourist presents 6 things to do around Tryavna, an enchanting corner of quintessential Bulgaria.“

Към статията: https://www.kashkaval-tourist.com/6-things-to-do-tryavna-enchanting-corner-quintessential-bulgaria/

На гости на любима Трявна

Надежда: “ Неведнъж споделям любима Трявна с много ентусиазъм. Планинското градче е много сантиментално за мен, защото е близо до родното ми Габрово и отново е в центъра на България. Била съм там десетки пъти, всяко посещение предизвиква нови трепети и мога да се връщам в него отново и отново.

Към статията: https://traveler-diary.com/tryavna/

Винаги е интересно да разгледаш дадено място през погледа на няколко различни човека. Благодарим на всички участници, приели поканата да ни гостуват.

Ако и на вас ви се иска да посетите Трявна и региона, заповядайте при нас!

Днес се спряхме на едно много интересно място, недалеч от Трявна. То се намира на около 46 км спрямоТрявна и на 25 км югозападно от Габрово. Местност Узана. 

С надморска височина 1300 м, местността Узана се разполага на вододелното било  на Стара планина. Освен, че е прекрасно място за разходка през топлите месеци, Узана разполага с 8 ски-писти с обща дължина над 10 км, като всяка от тях е оборудвана с влек. Повече информация за тях може да откриете в сайта на Посетителски информационен център „Узана“.В местността се разполагат няколко хотелски бази, които предлагат добри условия за отдих.

Лятна Узана, снимка“ wikipedia.com

Знаете ли, че именно тук в местността Узана се намира Географският център на България, който е измерен през 1991 г. включен под №19 в списъка на „100-те Национални туристически обекта“. През същата година е поставен знак, който отбелязва центъра на територията на страната ни и представлява стилизирана форма на пирамида, оцветена в бяло, челено, червено. Всички необходими математически изчисления са направени от група учени от БАН. Ако събирате печатите от списъка на „100-те обекта“ може да се сдобиете с този от Узана като посетите Туристическия център, който се намира в самата местност. Той работи целогодишно, денонощно, без почивни дни.

Узана, снимка: peika.bg

Тук природата е съхранена в своята „дивост“. Задно с очарованието й, Узана се утвърждава като курортна местност на Централна Северна и Североизточна България. Оттук преминава международен туристически маршрут Адриатическо-Черно море Е-3 на територията на България: от връх Ком до нос Емине по билото на Стара планина. От тук водят началото си множество маршрути и туристически екопътеки към територията на двата парка, с които Узана граничи – Национален парк „Централен Балкан“ и „Природен парк „Българка“.

Биоразнообразие, Снимка: uzana.gabrovo.bg

Освен всичко друго, карстовите образувания в местността приютяват 40 % о тпознатите  видовете прилепи в България. Тук се срещат още мечка, вълк, лисица, язовец, таралеж. Характерно за региона е голямото билково разнообразие, което може да бъде намерено тук. Любопите факт е , че на територията на двата парка, както и на местността Узана се срещат над 70 % от лечебните билкови растения в България. Такива са мащерката, жълтият кантарион, волският език, безстъблената решетка и още много други.

Географският център на България, снимкa: uzana-edelvais. com

Узана е красива във всеки сезон. Ето сега с настъпващите студени месеци много хра я избират за място, на което да практикуват зимни спортове. Ако предпочетете да я посетите през топлите сезони бихте могли да направите преходът до Паметника Шипка.

И не забравяйте да прекарвате повече време сред природата! Безценно е!

Поздрави,

Калина палас, Трявна

Колкото и да сме ви разказвали за Трявна и региона, колкото и самите ние да сме търсили и проучвали интересни местенца, винаги успяваме да намерим нещо ново и малко познато, за което да ви разкажем и да ви подканим да посетите.

Днес се спряхме на няколко не толкова популярни места, които надяваме се да ви се сторят интересни и които ако решите ще посетите. Някои от местата са по-близо до Трявна, други са в близост до Габрово, но при всички случаи смятаме, че на вас като гости и приятели на хотел Калина Палас ще ви се сторят примамливи.

1. Язовир Синкевица

Язовир Синкевица, снимка: photo-forum.net

Живописен язовир, построен на още по-живописно място. Разположен е на около 3 км от центъра на град Габрово, в кв. Гачевци. Построен е през далечната 1963 г. за промишлено водоснабдяване на предприятия в Габрово и региона и за задържане на водните обеми по поречието на р. Синкевица. Язовирната стена е с височината 12 метра. Към момента язовирът се ползва за отдих, любителски риболов и еко туризъм. 

2. Пещера Змеева дупка

Пещера Змеева дупка, снимка: haiduk-tourist.blogspot.com

Пещера Змеева дупка се намира в Стара планина, близо до Трявна. Древни легенди разказват, че тя е обитавана от змей, който пробуждал градоносните облаци. Местните хора приемали змея за свой покровител и го хранили с мляко. Днес входа на пещерата е зазидан с решетка. И макар да е затворена, самата разходка до пещерата, мистичното усещане, легендата, всичко това придава една особена атмосфера на мястото. Ако се чудите накъде да се отправите за една лежерна есенна разходка, то дестинация Змеева дупка е идеалният вариант.

3. Природен парк „Българка“

Природен парк „Българка“, снимка: ppbulgarka.com

В България има една планина, която  наричаме едновременно с мъжко и женско име – Балкан и Стара планина, защото е и баща, и майка за българите. Тук сякаш човек попада в друг свят – свят на спокойствие, хармония и съвършенство. Покоряваща е омайната хубост на планината, снежна и бяла през зимата, слънчева и прохладна през лятото. Снагата й е покрита от вековни и гъсти гори, дъхави поляни, високи пасбища и дълбоки долове. Туристически пътеки отвеждат до красиви местности, стръмни скали и древни пещери. Пленяващата сила на Балкана потапя в една завладяваща и неповторима магия. И ако не знаете къде сте попаднали, то сигурното е едно – вие вече сте гости на Природен парк „Българка“. Повече за него може да научите тук.

4. Пещера „Марина дупка“

Пещера Марина дупка, снимка: wikimapia.com

За любителите на пещерите. Пещера Марина дупка е разположена край село Генчовци, на около 7 км от Трявна, на около 25 км от Габрово.

Пещерата е разположена в землището на град Трявна и е една от най-достъпните за спелеолози в страната. Общата и дължина е малко над 3 км. Проучването на пещерата започва през 1923 година и продължават и до днес. Тук е открит нов биологичен вид, който носи името „Нетолецки – Манеки”. Интересен факт е, че през 2009г. в пещерата е открито и писмо, написано през 1977г. То е било оставено по време на експедиция на най-отдалеченото проучено тогава място. 

Интересна е легендата за името на пещерата. Тя разказва за хайдутката Мара, която се криела в пещерата заедно със своя другар Паро. Съществува легенда, че те заедно обирали турските кервани през планинския проход, а плячката криели в пещерата. Поради тази причина множество иманяри и до днес посещават Марина дупка с надеждата, че ще открият някое от големите турски иманета.

До пещерата се достига по 5 км асфалтов път, последващи от 2 км каменист и черен път.

5. Пейката на любовта

Пейката на любовта, снимка: nasamnatam.com

Разказвали сме ви за Дряновски манастир, за пещера Бачо Киро, а днес ще ви разкажем за едно приказно панорамно място, разположено малко след входа на пещерата. Тя е част от Дряновската екопътека. Следвайки табелките, няма как да се загубите и след 10-15 минути ще се озовете на въпросното място – Пейката на любовта. По маршрута пред вас ще се открият красиви гледки като изгледа към манастира и уникалната природа наоколо. Близо до пейката може да се намери и дървена беседка.

Не е ясно кой я е нарекъл така, но определено е имал основание и избраното име много ѝ подхожда. Когато я посетите, никога няма да я забравите.