Еднодневна разходка от Трявна до Долината на Тракийските царе
Днешната статия посвещаваме на „Долината на тракийските царе“. В поредица от няколко статии ще ви запознаем с тракийските гробници и храмове. Места, които задължително ви съветваме да посетите, когато сте ни на гости в хотел Калина Палас, град Трявна. А и не само.
„Долината на тракийските царе“ се намира на около 50-55 км от град Трявна. Необходимо е да поемете към Палаузово, оттам към Етъра, продължавате на юг към Национален паметник Шипка и се спускате на юг към град Шипка. Повечето от гробниците – храмове се намират именно тук между градовете Шипка, Шейново, Крън и Казанлък.
“Долината на тракийските царе” – това наименование е дадено от специалистите археолози на район с над 1000 могилни некропола, открити в периода 1992-1997 г в Казанлъшката котловина. Към 2012 г. са проучени едва 100-на могили от общо 1000 съществуващи.
Оструша
Гробнично – култовият комплекс Оструша се намира близо до град Шипка. През 1993 г тук е открит голям комплекс с висока художествена и историческа стойност.

Външната част на касетирания таван на монолитната саркофагоподбна камера в Оструша
Гробничният комплекс включва шест помещения. Най-впечатляващо от тях е монолитната камера, изградена от добре обработени гранитни блокове с правоъгълен план. Таванът на камерата е касетиран и покрит със стенописни изображения, като част от детайлите на някои от тях са били покрити със злато. Най-вероятно изображенията по касетирания таван представят погребания, заедно със своето семейство.
Гробницата е била ограбена още в древността, като непокътнато е останало само югозападното помещение. В него е бил погребан кон с богата конска амуниция, открита е също позлатена яка-нагръдник и два сребърни съда.
Работно време : 09:00 – 17:00
Вход: 6 лв за възрастни; 2 лв за учащи
Голяма Косматка
Гробницата в Голяма Косматка е открита през есента на 2004 г. по време на археологически разкопки на международната експедиция ТЕМП с ръководител Георги Китов в сътрудничество с исторически музей “Искра”- град Казанлък
Могилата е насипана през първата половина на V век като свещен хълм. Малко по-късно е прокопана траншея и така е изграден монументалният храм, който очарова хиляди туристи днес.

Бронзовата глава, която се предполага, че е на Севт III, както и фасадата на Голямата Косматка
Храмът ще ви очарова с представителна фасада и три помещения. Строителният материал и тук е от добре обработени каменни блокове. Най-интересно безспорно е третото помещение, което представлява саркофагоподобна камера, изградена чрез издълбаването на един монолитен блок, върху който е поставен втори блок, оформен с двускатен покрив.Вратата на камерата е била затваряна с двукрила мраморна врата, всяка страна на която е с гравирано изображение на Медуза Горгона.
Към фасадата на самия храм води 13 метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. Именно някъде там е била намерена и грижливо положената бронзова глава, която учените асоциират с историческата личност на Севт III. Смята се също така, че именно той е погребаният тук владетел. Открити са още златен венец, бронзов шлем, два наколенника, изящни златни украси за конска амуниция.
Гробница Голяма Косматка е една от най-добре запазените откъм открити артефакти гробници в Долината на тракийските царе.
Работно време : 09:00 – 17:00
Вход: 6 лв за възрастни; 2 лв за учащи
Хелвеция
Хелвеция е една от двете новоткрити за посетители могили, заедно с Грифоните.
Тя е част от могилния некропол около могила Шушманец, за който също ще ви разкажем в следващата статия. Намира се близо до град Шипка. Могила Хелвеция е разкрита по време на проучванията на експедиция ТЕМП с ръководител Георги Китов през 1996 г.

Дромосът и фасадата на Хелвеция
Коридорът води към четвъртита гробна камера и отворено предверие, покрити с общ конзолен свод. Дромосът е прилепен в по-късно време към същинската гробница. За това се съди по закритата част при неговото изграждане мазилка на фасадните стени.
Стените на гробната камера и предверието са измазани с мазилка, имитираща зидария. На места, където мазилката е нарушена се виждат многоцветни стени, което според проучвателя означава най-малко два периода на използване. Подовете на помещенията са замазани с тънък слой вар.
Влизането става по дървена рампа, целяща да съхрани оригиналното покритие.
Работно време : 09:00 – 17:00
Вход: 6 лв за възрастни; 2 лв за учащи
Грифоните
Недалеч от могила Хелвеция се намира Могилата на Грифоните. Съоръжението е открито през 1996 г. като част от редовната експедиция на ТЕМП. Разположена е между градовете Шипка и Шейново. Доста прилика могат да бъдат намерени между нея и гробницата Голяма Арсеналка. Това е причина двете гробници да бъдат датирани в късния V век – началото на IV век пр. Хр.

Могила Грифоните
Както голяма част от гробниците в Долината на тракийските царе и Грифоните е изградена в южната част на вече съществуваща могиила. Планът на гробницата включва: куполна камера, правоъгълна предгробна камера с двускатно покритие (оотук е и аналогътс Голяма Арсеналка), фланкирана от забележителна фасада, към която по-късно е достроен коридор. Входът към предгробната камера е оформен пластично подобно на едикула. Тук отновно са разчетени минимум два периода в използването на гробницата, обусловени от различното подови нива в гробната камера и удължаването на дромоса.
Заслужава се да се види. Интересен е разказът и на самия археолог, на когото може да задавате въпроси.
Работно време : 09:00 – 17:00
Вход: 6 лв за възрастни; 2 лв за учащи
Казанлъшката гробница
Като финал на тази статия ще представим Казанлъшката гробница, за която надали има българин, който да не е чувал.
Тракийската горбница в Казанлък е един от шедьоврите на тракийското строително и изобразително изкуство. Определено тя е и най-известната гробница в Долината на тракийските царе. Намира се в парк Тюлбето. Открита е в далечната 1944 г по време на изкопни работи в могилен насип, който пък е част от голям некропол, разположен в близост до Севтополис – столицата на одрисите.

Част от невероятната рисувана украса върху купола на Казанлъшката гробница.
Гробницатаима следното архитектурно разпределение:гробна камера, покрита с кошеровидно-камбановиден купол и дромос към нея. И двете помещения са иззидани с тухли. Цялата гробница е била покрита с каменна риза и отгоре е бил натрупан насипа.
В гробницата са открити кости на мъж и жена, а в коридора-скелет на кон. В насипаса намерени различни глинени фрагменти от съдове, незначителен брой златни предмети. Вероятно гробницата е ограбена още в древността. Около Казанлъшката гробница още през 1946 г. е изградено защитно съоръжение, с цел да се съхрани и предпази от атмосферните услови. В днешно време достъпът до нея е ограничен. Точно до нея се намира и точно копие на оригинала, което посещават туристите. В него е разрешено снимането. Гробницата е и първият български паметник, който е включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО.
Работно време : 09:00 – 17:00
Вход: 6 лв за възрастни; 2 лв за учащи
Шушманец
Могилният некропол, част от който е храмът в могила Шушманец включва още могилите Хелвеция и Грифоните, които от няколко години насам са отворени за победители. Той е разкрит през 1996 г. Храмът датира от IV век, като е използван и като гробница. Това е единственият тракийски храм с колони и в предверието, и в камерата. Уникалността си дължи на архитектурното си решение – единственият тракийски храм с колони и в предверието, и в камерата. Изграждането на гробницата се отнася към IV век пр. Хр.

Архитектурният план на храмът – гробница се състои от широк коридор, представителна фасада, предверие с полуцилиндричен свод, кръгла куполна камера.В средата на предверието има красива йонийска колона, докато в камерата се издига дорийска колона.
По време на разкопките в предверието са открити кости от 6 животни – 4 коня и 2 кучета, за които се смята, ча са принеени в жертва като част от ритуалите, съпътстващи погреналната церемония. Гробната камера е била затваряна с двойна масивна каменна врата, като тези две крила днес могат да бъдат видяни в коридора на гробницата.
Интересна сама по себе си е и украсата на гробната камера, Повърхността на стените е разпределена в три пояса, които отразяват представите на траките за устройството на света – подземен, реален и небесен. В камерата е имало и гробно ложе, което е унищожено при многократните влизания в гробницата.
Работно време : 09:00 – 17:00
Вход: 6 лв за възрастни; 2 лв за учащи
Светицата
Една уникална тракийска гробница – саркофагоподобен тип в могила Светицата. Открита е през лятото на 2004-та година край Шипка. Изградена е от каменни блокове, положени в голяма яма, която е покрита с шест трапецовидни каменни блока, дълги над 2 метра. Те са с форма на паралепипед, което й придава саркофагоподбна форма.

Гробната камера е била изрисувана изкусно. За това съдим от частично останалите следи от оцветяване. На дъното на саркофага са открити кости, за които се предполага, че са на войн,който е бил погребан с пълно бойно снаражение. Някои учени смело изказват теза, че този войн е одриският цар Терес I.
Голям интерес представляват и находките от гробницата – желязна броня, пръстен – печат, златна фиала, позната като маската на Терес от Светицата. Един от символите на Долината на тракийските царе. изработена е от 23-каратово злато и тежи над половин килограм. Според стиловия анализ на маската – нейното датиране се отнася към средата на V век пр. Хр. По нея се датира и използването на самата гробница.
Работно време : 09:00 – 17:00
Вход: 6 лв за възрастни: с предварителна заявка
Голяма Арсеналка
Както при Светицата, така и при гробницата Голяма Арсеналка е необходимо да направите предварително запитване кум музей „Искра“ в Казанлък, тъй като при предходно наше запитване стана ясно, че влизането в тези гробници става само след уговорка с екскурзовод.

Тракийската гробница в могила Голяма Арсеналка е открита през 1995 г. Проведени са геофизични проучвания, които установяват аномалия в южната периферия на могилата. Това дава възможност на експедиция ТЕМП добре да подходи и да организира проучването на гробницата.
Това е най-представителната сред каменните тракийски гробници в Долината на тракийските царе и най-съвършено планирана и изградена и няма паралел сред запазените подобни градежи нито в тук, нито другаде. Нейната датировка се отнася някъде в края на V век. пр. Хр. Има представителна фасада, предверие и куполна камера. Входовете към помещенията са се затваряли с двукрили каменни врати. Подът на гробната камера е покрит със специално подредени каменни плочи. В центъра на кръглата камера на пода има кръгъл гранитен блок, с вдлъбнатина в средата, около който са подредени пръстеновидно три пояса от плочи. Камерата, за съжаление е открита празна. Гробното ложе свидететлства за погребение. В предверието са открити кости на кон, както и част от позлатен нагръдник и две малки златни украшения.

















