За региона

Занаятите на Трявна – част 2

авг. 17, 2021

Във втората част от поредицата за занаятите на Трявна ще ви разкажем за няколко интересни и специфични занаяти, останали в истрията на нашия прекрасен град. Наред с дърврезбата, строителството и гайтанджийството занаяти като куюмджийство, казаслък и мутафчийство също са били добре развити по тези земи.

Куюмджийство

Куюмджийството обединява в себе си две подразделения на художествена обработка на метали : златарство – художествена обработка и изработка на предмети от благородни метали (злато и сребро) и дюкмеджийство — изработка на практични предмети от бронз, калай, олово. По-заможните куюмджии са работили повече златарство.

Украса на позлатен съд Снимка: tryavna.org

Златарите изработвали женски накити, предимно от сребро, рядко позлатявани – пафти, гривни, гердани, обеци, начелници и кръжила за „сокаи“, мъжки и женски пръстени, копчета, кръстчета, кутийки за енфие и муски; църковни творби – корици и обковки на църковни книги, обковки на икони, кандила, кръстове, потири, мощехранителници. Златарските изделия се изработвали в няколко различни техники – ковани, лети, филигранни от сребърен и златен тел, емайлови.

Дюкмеджиите изработвали всякакви домашни и занаятчийски потреби – светилници, дръжки и резета за врати и прозорци, куки за закачалки, халки, хаванчета, вилици и лгжици, метални основи за чаши за кафе и чай, барутници, оловни павурчета за ракия, дръжки за ножове, дюлгерски отвеси и нивелири.

Обработка на злато. Куюмджийство. Снимка: bnr.bg

Доколко развито е било златарството в Трявна се съди по някои от оригиналните творби, произведени от различни майстори-златари. Златарството достига високо ниво на развитие през Възраждането, когато се наблюдава всеобщ подем на занаятите.

Казаслък

Казаслъкът бил декоративен текстилен занаят, широко практикуван почти само в Трявна. Началото му може да се търси в края на XVII век, като се предполага, че е по това време е пренесен тук от Димо Кроснюв от Одрин. Името произхожда от турската дума „казас” и означава „обработвач на сурова коприна”. Казасите изработвали от памучна, вълнена и копринена прежда плетени украси и шнурове – конски юзди и седла, колани и акселбанти за офицерски и стражарски униформи, гайтани за мъжки дрехи, женски колани, пискюли за фесове, подвръзки, кордони за револвери и часовници и други.

Произведения на казаслъка. Снимка: tryavna.org

Като изходен материал са използвали най-вече мека бяла вълна, която боядисвали в тъмночервено или тъмносиньо. По-рядко, за по-тънки плетива или тъкани, са използвали ленени, памучни или копринени прежди. Казасите сами подбирали вълната, коприната и лена и сами ги багрели с трайни растителни бои. Тревненските казаси били търсени и предпочитани майстори. Тяхната продукция се изнасяла в Цариград, Смирна, Бурса, Бейрут и др.

В Трявна този занаят се развива по свой собствен път, в съответствие с нализните местни суровини и условия. Казаслъкът се оказва един от най-устойчивите занаяти в града поради това, че доста време след Освобождението запазва пазарите си в Турция, а неговата еснафска организация проявява гъвкавост и усет за приспособяване към новите условия.

Мутафчийство

Мутафчийският занаят бил един от най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия.
Мутафчийството се развивало във връзка с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Затова през Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии са работели стотици майстори. В големи количества се тъкали мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината. Занаятът бързо запада след Кримската война. Като производители на козиняви торби и пътеки една част от мутафчиите са просъществували и след Освобождението, запазвайки пословичното си трудолюбие.