Разходка от Трявна до Преображенски манастир за един ден

Ако търсите приятно и спокойно място за разходка, близо до Трябва, без съмнение ви препоръчваме Преображенски манастир „Преображение Господне“. Скътан в горист пролом, на брега на река Янтра, манастирът се намира само на 47 км от хотел Калина Палас, Трявна и на 7 км от Велико Търново. Той е най-големият манастир в областта и четвърти по големина в България, така че определено има с какво да ви впечатли! Светата обител е най-известна със стенописите си, дело на Захарий Зограф, както и с чудесата, които и до днес се случват с нея. Тя е чудесна дестинация за еднодневно пътешествие, в което да видите и научите нещо ново и интересно! Чудесна идея за разходка, когато сте на гости на Трявна.

История на Преображенски манастир

Преображенският манастир е основан през XI век като метох на Ватопедския манастир в Атон. Той става автономен около 1360 г., като основна заслуга за това имат царица Теодора-Сара и синът ѝ цар Иван Шишман. Те дават много средства за мащабен ремонт и реконструкция на светата обител, затова тя често е наричана „Сарин“ или „Шишманов“ манастир. Сградата, която ще видите днес, е издигната през 1825 г. от рилския монах отец Зотик. Строителството на главната църква в Преображенски манастир започва десетина година по-късно, под ръководството на Димитър Софиялията. След обесването му църквата и манастирът са довършени от Колю Фичето.

Стенописите на Захарий Зограф

Стенописите са едни от най-интересните и тайнствени елементи в манастира. Те са изрисувани от самия Захарий Зограф в периода 1849 – 1851 г. Най-впечатляващ от тях е „Колелото на живота“, което илюстрира преходността на земни път и всички етапи, през които преминава човешкият живот. Друг впечатляващ стенопис на Захарий Зограф, който ще видите в манастира, е „Страшният съд“, както и фреските „Рождество Богородично“, „Успение Богородично“ и „Тайната вечеря“. Обърнете внимание и на пищния дървен иконостас в главната църква, който е дело на тревненски майстори.

Манастирът – убежище, просветен център и болница

Колкото и странно да ви звучи, Преображенският манастир се е използвал като убежище на борците за църковна и национална независимост. Освен това е бил културно-просветен център и скривалище на революционери. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) част от помещенията му са преустроени във военна болница. Свидетелства за всичко това можете да откриете в библиотеката и музейната експозиция в манастира. По време на османското владичество манастирите са били едни от местата, на които се е съхранявало българското ни самосъзнание, затова те са толкова интересни за посещение и от историческа гледка точка.

Чудеса в Преображенски манастир

Щом влезете в двора на Преображенски манастир, няма как да не забележите огромните скални късове до църквата и камбанарията. Цяло чудо е, че при падането им те преминават само на няколко метри от храма, като го оставят непокътнат. Всъщност чудото се случва на 6 юли 1991 г. Тогава огромен скален къс се свлича от скалите над манастира.

Той се е търкалял точно срещу църквата и е щял да я разруши. За щастие обаче, скалният къс се разбива в тогавашната часовникова кула и се разцепва на две. Така, като на магия, преминава от двете страни на храма. Разрушени са монашеските килии, но, за щастие, няма пострадали.

Сякаш някаква невидима сила пази Преображенския манастир. През вковете той преживява няколко свлачища и земетресения, включително голямото Горнооряховското земетресение през 1913 г. И до днес светата обител устоява на времето и съхранява част от българската ни памет и история. Ако искате да разберете повече за тайните на Преображенския манастир, попитайте някой от игумените, те на драго сърце ще ви разкажат чудни истории!

Автор: Боряна Кръстева, главен редактор на patepisanici.com

Боряна бе наш скъп гост прес есента на 2019-та година, когато заедно с още няколко травъл блогъра обикаляхме из красивия ни град и и се опитахме да ги запознаем с малка част от тревненската култура и обичаи. Повече за тези няколко страхотни дни може да прочетете тук.