Блог за Трявна и региона

Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ е една от най-значимите православни обители в България. Разположен сред красивата природа край Велико Търново, той впечатлява със своята близо седемвековна история, богато духовно наследство и спокойна атмосфера.

Основан през XIV век от св. Теодосий Търновски със съдействието на цар Иван Александър, манастирът се превръща в един от най-важните книжовни и духовни центрове на Второто българско царство. През вековете е разрушаван нееднократно, но винаги възстановяван, а днес продължава да изпълнява своята мисия като действащ девически манастир.

Независимо дали планирате поклонническо пътуване, туристическа обиколка на забележителности около Трявна или просто искате да научите повече за богатото културно наследство на България, тук ще откриете всичко най-важно – от историята и архитектурата на манастира до практични съвети за посещението.

Килифаревски манастир. Автор: wikipedia.org

Къде се намира Килифаревският манастир

Манастирът се намира в живописната долина на река Белица, в предпланините на Средна Стара планина. Разположен е на около 37 км от хотел Калина Палас, Трявна, на 15 километра южно от Велико Търново, само на няколко километра от град Килифарево.

Пред манастира има безплатен паркинг за посетители.

Местността е спокойна, богата на зеленина и предлага чудесни условия за разходка сред природата. Именно тази тишина и уединение са причината св. Теодосий да избере района за създаването на духовната обител още през XIV век.

История на Килифаревския манастир

Историята на манастира е тясно свързана с духовния разцвет на Второто българско царство. През близо седем века той многократно е разрушаван и възстановяван, но никога не губи своето значение за православната вяра и българската книжовност.

Основаването

Обителта е основана между 1348 и 1350 година от св. Теодосий Търновски – един от най-изтъкнатите духовници и исихасти на своето време. С подкрепата на цар Иван Александър той изгражда манастира върху хълма Градището, над днешното му местоположение. Още от самото начало мястото е замислено не само като манастир, а и като духовен център, където монасите се посвещават на молитва, образование и книжовна дейност.

Килифаревски манастир. Снимка: wikimedia.org

Периодът на разцвет

През втората половина на XIV век манастирът се превръща в едно от най-авторитетните духовни средища в България. Тук се създава Килифаревско-Търновската книжовна школа, която събира стотици монаси и ученици.

Сред възпитаниците ѝ е и бъдещият патриарх Евтимий Търновски, който по-късно извършва мащабна книжовна реформа и оказва огромно влияние върху православния свят. Заради високото ниво на образование и книжовна дейност манастирът често е наричан „вторият университет“ на средновековна България.

Разрушенията

След падането на Търново под османска власт през 1393 година манастирът е опожарен и почти напълно унищожен. По-късно обителта е възстановена, но след участието си във Второто търновско въстание през 1598 година отново е разрушена. В края на XVIII век кърджалийските нападения нанасят нови щети и сградите отново са опожарени.

Новото начало

През 1718 година манастирът е изграден на сегашното си място – по-ниско в долината, край река Белица, където е по-добре защитен. По време на Българското възраждане започва нов период на развитие. Между 1840 и 1842 година Колю Фичето построява днешната църква „Св. Димитър“, която и до днес е сред най-ценните образци на възрожденската църковна архитектура. С течение на времето манастирът се утвърждава като девическа обител и остава важен духовен център за целия Великотърновски регион.

Архитектура на манастира

Днешният манастирски комплекс е изграден през XVIII и XIX век и е прекрасен пример за възрожденска архитектура. Въпреки че не е толкова голям, колкото първоначалната обител, той впечатлява със своята хармония и спокойствие. Посетителите влизат през масивна порта, зад която се разкрива просторен вътрешен двор, заобиколен от двуетажни жилищни сгради с каменни основи, дървени чардаци и традиционни възрожденски еркери. Зеленината, цветята и вековните дървета допринасят за усещането за тишина и уединение. Архитектурата не впечатлява с разкош, а със своята простота и естествено вписване в околната природа – характерна особеност на много български манастири.

Църквата „Св. Димитър“

Главният храм е построен между 1840 и 1842 година от прочутия майстор Колю Фичето, чието име е свързано с едни от най-красивите възрожденски сгради в България.

Църквата е еднокорабна и еднокуполна. Вътрешното пространство е организирано така, че създава усещане за простор и светлина, а масивните каменни колони поддържат централния купол. Фасадата е украсена с характерните за Колю Фичето декоративни арки и ниши, които придават елегантност на сградата, без да нарушават нейния строг монашески облик. И до днес храмът остава едно от най-ценните произведения на възрожденската църковна архитектура в България.

Снимка:wikimedia.org

Иконостасът и иконите

Едно от първите неща, които привличат вниманието на посетителите, е великолепният дърворезбен иконостас. Изработен през 1843 година от майстори от Тревненската художествена школа, той е богато украсен с флорални орнаменти, лозови клонки, птици и библейски символи. Фината дърворезба е покрита с позлата, която създава впечатляващ контраст с каменния интериор на храма. Иконите също са дело на тревненски зографи и се отличават с характерните за школата ярки цветове, прецизни детайли и изразителни образи на светците.

Параклисите и светините

Освен главната църква в манастира могат да се видят и два малки параклиса, посветени на св. Теодосий Търновски и св. Иван Рилски.

Те съхраняват връзката със стария манастирски комплекс и напомнят за вековната история на обителта. В тях са запазени ценни стенописи, датиращи от XVIII век, изобразяващи сцени от живота на Христос, Богородица и почитани български светци.

Сред интересните места в комплекса са още:

• старата камбанария;
• монашеските жилищни сгради;
• дворът с вековните дървета;
• малките градини, поддържани от монахините.

Разходката до стария манастир

Една от най-интересните възможности при посещението е кратката разходка до останките на първоначалния Килифаревски манастир.

Пътеката започва от днешната обител и води нагоре към хълма Градището. Разстоянието се изминава за около 20–30 минути, а маршрутът е сравнително лек и подходящ за повечето посетители.

По пътя се достига до малък параклис, посветен на св. Теодосий Търновски, както и до останките от стария манастирски комплекс. Оттук се разкрива красива панорамна гледка към долината на река Белица и околните склонове на Стара планина.

За любителите на историята това е едно от най-впечатляващите места в района, тъй като именно тук е започнала историята на манастира преди повече от шест века.

Какво може да комбинирате с посещението

Заради близостта си до Велико Търново манастирът лесно може да бъде включен в еднодневен маршрут заедно с:

• Плаковския манастир;
• Къпиновския манастир;
• крепостта Царевец;
• архитектурния резерват Арбанаси.