За региона

Занаятите на Трявна – част 1

юли 11, 2021

Занаятите на Трявна са не един и два. Интересна е историята на всеки един занаят, възникнал по тези земи. Тревненци оставят свой почерк на работа в няколко занаята, за които ще разкажем в няколко последователни статии. Най-ранните известни произведения на тревненските майстори от ХVІІІ век показват един вече добре оформен стил на работа, което популяризира тревненската художествена школа към края на ХVІІ век и началото на ХVІІІ век и я определя като най-ранната възрожденска художествена школа в България. Днес ще рзкажем за дърворезбата, строителството, гайтанджийството

Дърворезба

За да превърнеш парче дърво в нещо изящно, да му вдъхнеш живот, да постигнеш хармония са нужни много любов и безкрайно търпение. Много умения и сръчност се изискват за да се изрежат стотиците линии, превръщайки повърхността на дървото в стилизирани фигури, плетеници и форми, сякаш недокоснати от човешка ръка.

Дърворезба

Дърворезбата по нашите земи има дълга традиция както в бита, така и в релегията. Кога се поставя началото на дърворезбата в Трявна не е известно. Изобилието от дърво, близостта на образците от средновековно Търново помагат за развитието на този занаят. Една легенда разказва как тук се появила дърворезбата – имало един монах на име Викентий от Атонския манастир ”Зограф” минал през Тревненско и взел със себе си малко момче да го учи на занаят в манастира. Когато се завърнало с монашеското име Витан, момчето вече владеело до съвършенство дърворезбата и иконописта. Така се поставя началото на Витановската фамилия – най-голямата фамилия на резбари и зографи в Трявна. Чудесна дърворезба работили и поколения майстори от Генчовската фамилия от колиби Генчовци. Дърворезбата като занаят се предавала от баща на син. Майсторите първо рисували върху хартия мотивите, които смятали да претворят в дърво. Тревненците предпочитали растителните мотиви – роза, ружа, невен, лозов лист, както и слънцето като символ на възраждащия се живот. Сред клонките и листата понякога се появяват пауни, гълъби, славеи, дори камили. Очертанията на нарисуваното върху хартията се пренасяли върху подготвеното за резба дърво. Тревнеци работели върху орех, липа, елша, круша, дъб, топола. Чрезумело смесване на техники те постигат естествена игра на цветовете на дървесината. Резбарите изработвали сами инструментите си с помощта на ковачите.

Много силен тласък на развитието на този занаят дава засиленото строителство на църкви по българските земи, което трае през целия ХIХ век. Запазените ранни творби на тревненската резбарска школа са много малко и се намират в Арбанаси и някои от Търновските манастири. Пищната резба на ХIХ век можем да видим както в двете Тревненски църкви, така и в Габрово, Севлиево, Свищов, Троян, Чирпан и много други градове и села.

Простотата и очарованието на битовата дърворезба все още откриваме не само в Тревненските, но и в Боженските и Жеравненските къщи. През 1808 година на таваните в Даскаловата къща изгряват двете слънца, които и до ден днешен си остават ненадминати със своята красота и хармоничност.

Строителство

Строителството е един от най-изявените занаяти в Трявна. Уменията на тревненските майстори да строят прекрасни сгради са свързани с развитието на други два занаята – дърворезбата и иконописта. В зората на развитието на Тревненската художествена школа много често майсторите поемат строежа и вътрешната украса на църквите. С нарастване на търсенето и поръчките за строеж на църкви през първата половина на XIX век строителството, иконописта и дърворезбата се отделят като занаяти, което не пречи отделни фамилии да съчетават уменията си във всеки от тях. Така Витановци са резбари и иконописци. Генчовци са отлични строители и резбари. От този род е първомайстор Генчо Кънев – равностойният на майстор Кольо Фичето, който съумява да приобщи българските строителни традиции към европейските. През ХІХ век твори другият голям майстор на Тревненската строителна школа – Димитър Сергьов, който пръв сред тревненските строители е признат от османската админстрация за “архитектон”, сиреч с умения на архитект.

Мостът в Трявна

Обликът на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, благодарение на поколенията майстори-строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната тревненска къща. Скрити зад висок дувар в размирните времена или с отворени кепенци на дюкяни току до улицата от средата на XIX век, тревненските къщи впечатляват с архитектурата си. Част от техните отлики са: двукатни, с еркерно наддаден горен етаж, бели стени с множество “веждести” прозорци, скосени външни ъглови прозорци. Най-запомнящата се тревненска къща е Даскаловата – къщата с двата резбовани тавана-слънца, за които майсторът и калфата сключват облог. Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергьов: Калинчевата /1830/, Добревата /1834/, Райковата /1846/, Киревата /1851/. Уникален с градоустройственото си решение е площад ,,Капитан дядо Никола”, почти изцяло запазил автентичния си вид от XIX век.

Гайтанджийство

Гайтанджийството представлява производство на гайтан –това е плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните дрехи от аба. Като занаят съпътства абаджийството и терзийството. Първоначално гайтаните се изработват ръчно – жените предат вълната и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, производството се механизира и гайтанджиите изкупуват готова прежда. Силно развитие получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.

Гайтани

Гайтаните се използват за декорация на костюмите. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи те се превръщат в сложна рисунка – свидетелство за усета на българката към красивото, за нейните творчески възможности и майсторство при изработката.

Главни центрове на гайтанджийството станали занаятчийските центрове Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен, Пирдоп и др. През втората половина на XIX в. бил въведен железният чарк и това спомогнало за неговото още по-голямо развитие. В годините непосредствено преди Освобождението гайтанджийството станало един от най-значителните отрасли на текстилното производство. По-късно заедно с другите занаяти западнало. Причина за това била силната конкуренция на фабричните изделия, внасяни от Европа.